ЦЪРКВАТА НА АДВЕНТИСТИТЕ ОТ СЕДМИЯ ДЕН И РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА
Религиозната свобода е Божествена
даденост. Тя засяга най-нежните струни на човешката душа и се изразява в правото
на личността да вярва в какъвто бог иска и да му се покланя както си иска. С
това изконно право се съобразява и самият Творец. В Свещеното писание Той
представя взаимоотношенията Си с нас по следния начин: “Ето, стоя на вратата и
хлопам: ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям
с него и той с Мен” (Откровение 3:20). В личностен план зачитането на
религиозната свобода се нарича толерантност. Толерантността, както показва
латинският й корен, е “носене”, почитане, уважаване на другия, който е различен
от нас и от нашите възгледи. Като последователи на Библията ние гледаме на
хората като на Божии създания, които Той обича и за които е бил разпънат на
кръст. Възприемаме християнския идеал “да обичаш ближния както себе си”, изразен
дори и в най-силната си форма: “Обичайте враговете си; благославяйте тези, които
ви кълнат; правете добро на тези, които ви ненавиждат; и молете се за тези,
които ви правят пакост и ви гонят…” (Матей 5:44). Любовта към другия е немислима
без уважение към възгледите му, или най-малкото - на правото му да има такива. С
други думи, християнската толерантност е Божествен принцип, който изисква от нас
да разделим греха от грешника, като обичаме грешника, а мразим греха.
В рамките на църковната общност считаме, че религиозната свобода може да се
осъществява само тогава, когато за нейните членове постоянно стои открита
възможността да се откажат от вярата си. Това становище е изложено подробно в
декларация на Генералната конференция от 1988 г. Убеждението трябва да бъде
единственият мотив за присъединяване на член към нашето общество, както и за
неговото оставане. Ако поради промяна на своите възгледи някой член не се
чувства вече съпричастен към адвентното учение, той има правото да промени
своята религиозна принадлежност и това няма да се отрази съществено на
уважението и обичта на църковните членове към него.
В гражданско-правен аспект ние
възприемаме религиозната свобода така, както е формулирана в чл. 18 от Общата
декларация за човешките права, приета на 10 декември 1948 г.: “Всеки човек има
право на свобода на мисълта, на съвестта и на религията. Това право включва и
правото да промени религията или убежденията си, както и свободата да ги
изповядва индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение,
обреди, богослужение и ритуали”.
Адвентната църква не само е сложила
подписа си под този член, но и активно работи за неговото популяризиране и
прилагане. Тя отчита факта, че между приемането му и неговото действително
признаване в конкретния, практическия живот, все още остава нещо значимо, което
трябва да се направи, защото и сега милиони хора по света страдат поради липсата
на толерантност и от дискриминация в областта на изповеданията. По инициатива на
членове на ЦАСД бяха създадени две международни асоциации: “Международна
асоциация за религиозна свобода” (IRLA) със седалище във Вашингтон, САЩ, и
“Международна асоциация за защита на религиозната свобода”(AIDLR) със седалище в
Берн, Швейцария.
Международната асоциация за религиозна свобода е създадена през 1893 г. В периода между двете световни войни дейността й силно намалява. През 1946 г. претърпява реорганизация и се учредява в съвременния си вид. От 1977 г. тя съсредоточава голяма част от вниманието си към организиране на конгреси: четири световни, три регионални и редица национални конференции, включително и конференцията през 1997 г. в Будапеща, подготвена със сътрудничеството на кабинета на унгарския министър-председател. Нейните идеи, доклади и позиции се популяризират чрез списание “Либерти” (“Свобода”). Президент на IRLA е Джон Грац, доктор по теология. Международната асоциация за защита на религиозната свобода е основана през 1946 г. от френския лекар, адвентист, д-р Жан Нусбаум и от съпругата на американския президент Рузвелт. В асоциацията членуват хора с голям обществен авторитет. Достатъчно е да споменем името на д-р Алберт Швайцер, който председателства почетния комитет в периода 1962-1965 г. AIDRL изиграва решаваща роля в приемането на онази част в чл. 18 от Всеобщата декларация (Международната харта), в която се казва, че религиозната свобода включва и правото на човека “да смени религията и убежденията си”. Асоциацията има консултативен статут към Икономическия и социален съвет на ООН и участва в специалния Комитет за свободата на вероизповеданията и убежденията. Освен това има и статут на наблюдател в Съвета на Европа. Тя издава списанието “Съвест и свобода”, което е известно на повечето университети в Европа. Настоящият председател на почетния комитет е Едгар Форе, член на Френската академия, а неин генерален секретар е докторът по история на религиите Морис Верфаи. В България през 1993 г. бе учредено “Българско дружество за защита и насърчение на религиозната свобода”, което работи в тясно сътрудничество с “Международната асоциация за защита на религиозната свобода”. През 1995 г. неговият секретар взе активно участие в организираната от правозащитни организации конференция на тема “Религиозната толерантност в светлината на правата на човека”. На конференцията присъстваше и участваше тогавашният генерален секретар на Международната асоциация за защита на религиозната свобода Джианфранко Роси. Оттогава Дружеството участва във всички конференции на тази тема. През 1997/98 г. то организира съвместно с фондация “Толерантност” и Български хелзинкски комитет 10 семинара, посветени на религиозната свобода, в които участваха представители на различни религиозни общности, представители на местната власт и журналисти. Три от семинарите бяха специално предназначени за журналисти. Освен това Дружеството помогна на хора, които бяха преследвани заради своите религиозни убеждения в разгорялата се компания срещу “сектите”. Последните му изяви са свързани с конференциите, посветени на Рамковата конвенция за националните малцинства и внесените законопроекти за Закон за изповеданията. На последната конференция взе участие генералният секретар на Международната асоциация за религиозната свобода Морис Верфаи. Макар и създадено по инициатива на Адвентната църква, Дружеството има надденоминационен характер и е отворено за всички, които обичат толерантността и желаят да съдействат за развитието на религиозната свобода. Показател за това е неговото управително тяло, в което има представители на Православната, Католическата и Адвентната църква.
Становището на Българското дружество за защита и насърчение на религиозната свобода за положението в България е:
1. В обществото все още не е
преодоляна враждебността срещу другомислещия. В регион, където години наред
народите са се стремили към една нация, една църква и една държава, религиозният
плурализъм трудно си пробива път. Това създава условия много бързо да се разрази
кампания срещу религиозните малцинства.
2. Макар че чл. 13 от Конституцията в
параграф 2 разделя държавата от религиозните институции, практиката показва, че
при създаването на закони винаги се предвиждат условия Православната църква да е
в привилегировано положение, т. е. измежду равните да има “по-равни”. За целта
често се използва параграф 3 от същия член, според който “традиционната религия
в Република България е източноправославното вероизповедание”, въпреки неговия
декларативен характер, от който според тълкуването на Конституционния съд не би
трябвало да произтичат никакви прерогативи.
3. Регистрацията на изповеданията към
Министерския съвет не е добро решение, защото винаги създава предпоставки
религията да бъде използвана за политически цели. Изминалите години достатъчно
ясно ни убедиха с каква лекота държавата се намесваше във верския живот на двете
големи изповедания – православното и мюсюлманското. Затова Дружеството смята, че
регистрацията трябва да става в съда, където цветът на политическата сила не
играе роля.
4. Все още религиозните общности не
могат да развиват в пълнота благотворителна дейност, да създават детски градини,
сиропиталища, старчески домове, болници, колежи и университети. Те продължават
да срещат трудности в строителството на храмове или в наемане на зали под наем
за публично изявяване на учението си.
5. Изход от това положение е
създаването на нов закон за изповеданията, който:
- да изключва каквато и да било административна намеса във
вътрешноорганизационния живот на религиозните общности; да предвижда само такива
ограничения във външните им изяви, които са предвидени в международното право, и
да поставя отношението на държавата към религиозните институции, както и между
самите тях, на недискриминационна основа;
- да бъде съобразен с уставите, практиката и каноните на вече регистрираните
вероизповедания и да избегне пререгистрацията;
- да гарантира, че всички аспекти на изповядването на религията, включително и
създаването на религиозни училища и строителството на молитвени домове, се
гарантират в съответствие с потребностите на вярващите и съгласувано с
централните ръководства на изповеданията;
- да не допуска дискриминация в наказателните санкции, като приравни в това
отношение изповеданията с останалите организации и граждани в Република
България.
Приемането на закона трябва да стане
след публично обсъждане от официални представители на всички религиозни общности
и институции в Република България.
Всъщност т. 5 представлява
обръщението на участниците в конференцията “Правозащитни проблеми на обсъжданите
от Народното събрание закони за вероизповеданията”, проведена на 8 юли 1999 г.,
под което 41 представители сложиха своя подпис.