ИСТОРИЯ НА АДВЕНТНОТО ДВИЖЕНИЕ
Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда
нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват
се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до
убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, а именно 2300 години
от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува великото Второ
пришествие на Исус Христос и края на земната история. Най-оживено е движението в
Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат
Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е
настъпил часът на Божия съд. Задълбоченото по-нататъшно изследване на
съответните библейски текстове от страна на първите адвентисти довежда до пълно
и окончателно изясняване на пророческия период от 2300 години. Първоначалният
възглед се коригира и става ясно, че на 22 октомври 1844 г. Христос преминава от
първото отделение на небесното светилище, наречено Светая, във второто
отделение, наречено Светая Светих, и с това започва последната фаза на
Христовата застъпническа служба в небето за спасение на човечеството или така
нареченият Изследователен съд. Точната дата е 22 октомври, защото Денят на
умилостивението през 1844 г. се пада на тази дата. По-нататък основното
проучване на Библията довежда до преоткриване на фундаменталните истини на
библейското вероучение: Божия закон, съботната институция, състоянието на
мъртвите и пр. Външният облик на адвентното движение в света е представен в
Откровение 10 глава, а вестта, която Църквата на адвентистите от седмия ден
носи, е така наречената тройна ангелска вест, чийто текст е в Откровение
14:6-12. Изразът “няма да има вече време” в Откровение 10:6 означава, че след
1844 г. няма други пророчески периоди, чието изпълнение да очакваме и че краят е
близо.
Наименованието “Църква на адвентистите от седмия ден”
подчертава две крупни библейски истини: учението за Второто пришествие на
Христос /от лат. adventus – пристигане, идване/ и Божия морален закон, съдържащ
в IV-та заповед съботната институция. Църквата на адвентистите от седмия ден е
организирана като самостоятелна деноминация през 1862 г. въз основа на
Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18. Централното й
седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Църквата на адвентистите от
седмия ден е разделена на 12 подразделения /дивизии/ и има над 10 милиона
членове. Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници,
проповедници и мисионери в целия свят.
История на Църквата на
адвентистите от седмия ден в България
Първите признаци на адвентно
присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници от
Русия пристигат в Румъния и в Добруджа и донасят адвентизма в нашата страна.
През 1893 г. Е.С.Попов, американски адвентист от български произход, проповядва
в Русе с помощта на Яков Гринберг, баптист, книгоразпространител на Британското
библейско дружество. Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден
е организирана през 1911 г. от К.Мотцер (Германия).
През 1912 г. в София е организирана църква с 8 члена благодарение на работата на
първия български пастор Георги Кадалев, завърнал се след обучението си в
адвентния колеж във Фриденсау, Германия. След Първата световна война
представител на Южноевропейската дивизия, Гай Дейл, посещава България и през
1920 г.докладва, че има 56 адвентисти в София, Русе и Габрово. През 1924 г.
членството на църквата нараства на 205 души. По същото време се организира
издателство, което снабдява църквата с религиозна литература и с вестник
“Вестител на истината”. В един от малкото доклади за онези години Карл Золман
описва през 1937 г. дейността на 750 адвентисти, които притежавали собствена
зала с 250 места, устройвали публични беседи и извършвали благотворителна
дейност в полза на бедните. По време на Втората световна война Българската
адвентна църква е изолирана от адвентистите от другите страни и живее в
неблагоприятна политическа атмосфера. През 1941 г. няколко адвентни църкви са
затворени. След войната църквата възобновява всички свои дейности. Изградени са
нови църковни здания на няколко места.
След кратко време на свобода тоталитарната власт започва да преследва всички
църкви, за да наложи атеизма като официална доктрина. През 1959 г. отношението
на правителството към църквата е подчертано враждебно. То започва да се меси във
вътрешните й работи. Ръководството на църквата в лицето на председателя Борис
Бонев и секретаря Димитър Киров е отзовано и държавата назначава ръководство от
хора, на които има доверие. През 1965 г. секретарят на Южноевропейската дивизия
организира избирането на ново ръководство с председател Белчо Тотев. Но през
1967 г. властите брутално го отзовават и налагат трима нови ръководители на
църквата. Тази намеса в ръководството й продължава с известни промени на лицата
до политическите промени през 1989 г.
През 1990 г. за пръв път от 42 години се
организира свободна изборна конференция с делегати от всички църкви и е избрано
официално ръководство с председател Агоп Тахмисян. През ноември същата година
Адвентната църква е официално призната от държавата. Днес в България има 94
адвентни църкви с общо 7123 члена и много симпатизанти.