Човек
е устроен така, че да не може да живее без
определена цел и надежда. Дълбоко в него е
заложен копнежа за сигурност и увереност в
бъдещето. Когато липсва вярата в утрешния
ден, в човешката душа настъпва суматоха.
Човек се страхува от бъдещето и най-лесния
вариант да избяга от този страх е като спре
временно. На помощ в такъв момент идва
пристрастяването към нещо. За всеки индивид
това се осъществява по различен начин.
Общото при всички пристрастени хора е това,
че физически се изчерпват и загиват. В някои
случаи пристрастяването засяга само
отделния човек - не е социално вредно, а в
други случаи освен отделната личност
страда и обществото.
Например
някой, който е пристрастен към някое свое
умение - например да рисува. Той посвещава
всяко свободно време на ателието си и
рисуването. За него там времето е спряло,
там не го е страх. Той е откъснат от грижите
на ежедневието. Това не е вредно за
обществото, но този човек с времето загива
като личност. Друг може да се пристрасти към
работата си. Представете си един такъв
лекар - той е непрекъснато до болните, те са
неговата страст, не желае отпуск, защото не
вярва на колегите си. След няколко години,
той ще е уморен , след десетина ще е изтощен.
Една част от хората могат да се пристрастят
към нещо, което обаче е вредно за обществото
- алкохол, наркотици, цигари, кражби,
убийства, изнасилване. Обикновено се
забелязва винаги това, което е лошо.
Обществото много лесно дава оценка на този
начин на пристрастяване без да се замисли
за причините довели хората до това
състояние. Често дори критикуващите са също
пристрастени към нещо без да си дават
сметка за това. Те не разбират другите,
защото самите те са неразбрани и имат нужда
от помощ. В общи линии това е картината на
обществото, в което живеем. Голям процент
хора без идеал в живота са хора искащи
времето да е спряло поради страх от
бъдещето.
Кога
хората изгубват вярата си в бъдещето? Ако
едно новородено бебе не бъде оставяно да
изказва, това което го вълнува, ако детето,
което расте му е забранено да изявява
вродения му темперамент, идва момент, в
който порасналият вече мъж или жена
застават пред въпроса - “КОЙ СЪМ АЗ
ВСЪЩНОСТ?”, Какво правя на този свят?, Какво
стои пред мен? И от там вече следва всичко,
за което вече говорихме. От голямо значение
е не самото възпитание, а отглеждането на
детето!!! Не трябва де се подтиска
емоционалността.
Как
може да се помогне на хората зависими от
наркотици? В началото на нашия век
наркозависимостта започва де се оформя във
вида, в който я познаваме. Между двете войни,
на мода в Европа е кокаина пренесен от
Америка. След войната има лек спад и около 60-те
години, започва нов подем, но вече на мода
идва хероина.
Днес са познати следните групи:
1.
канабис
2.
опиевите - от семената на мака.
3.
кокаин
4.
психостимулантите - амфетамини
5.
ефедронова наркомания
6.
халюциногенни - маркизан, &SD
7.
сънотворните
8.
останалите - алкохол, цигари, аспирин
Съответно
тези групи може да степенуват по сила на
токсичност и да насочим усилията си към
тези, които по-бързо унищожават човека.
Наркоманията е заболяване с дълбок
психологичен елемент. В световната
практика, много често се употребява термина
- лекарствена зависимост. Това е състояние
на психическо, а също понякога и на
физическо състояние, характерно с
определени поведенчески реакции.Те винаги
включват потребност от постоянно или
периодично приемане на определени средства,
за да се избегнат неприятните симптоми,
свързани с прекратяване приема на това
средство. Когато наркомана прекрати приема
на наркотика, той изпитва психическо и
физическо страдание. За преодоляването на
това положение е нужно да се употреби нова
доза наркотик. В началото зависимостта от
наркотика е само психическа, т.е. при
прекратяване на приемите се появява
психически дискомфорт и непреодолимо
усещане и желание за нов прием от наркотика.
Някои наркотици, какъвто и да е кокаина
предизвикват само психическа зависимост.
При други форми на наркомания се развива
физическа зависимост - при прекратяване
приема на наркотика започва физическо
разстройство т.нар. абстинентен синдром.
Желанието за нова доза наркотик става
непреодолима.
Условно
заболяването наркомания, се разделя на три
стадия:
I.
Развива се психофизическа
зависимост и се привиква към все по-голяма
доза наркотик.
II.
Появява се физическа зависимост и
абстинентния синдром - дозите наркотик са
минимални.
III.
В този стадий дозите се намалят, защото
наркотика вече не може да възстанови
трудоспособността.
Много
често се развива т.нар. поли наркомания или
привикването е към няколко вещества
например хероин и кокаин.
Профилактика
в областта на наркоманията.
Профилактиката
се явява най-основното решение на проблема,
не само за наркоманията, а въобще за всички
видове заболявания. Безусловно по-добре е
да се допуснем развитието на заболяването
отколкото след това да търсим средства и
методи за лечение на вече болни хора.
Обикновено профилактиката се
провежда сред подрастващите. Ако само
им се разкаже колко са вредни наркотиците и,
че не бива да опитват, то е възможно да се
получи обратния ефект. В Германия
съществува проект за профилактика на
наркоманията в детските градини. Този
проект се финансира от правителството.
Децата се учат да осъзнават своите проблеми,
да контролират чувствата си, така че да не
възниква желание и необходимост от
наркотик. Също в Берлин съществува клуб за
подрастващи, за профилактика на
наркоманията. В помещението на клуба има
столова, където може да се приготвят вкусни
неща. В клуба съществуват правила - никой не
трябва да идва в състояние на алкохолно или
наркотично опиянение и на територията на
клуба не се пуши. Тези правила се съблюдават
строго. Основното в тази програма е да
покаже на децата, че може добре да се
прекарва времето и без алкохол и наркотици.
Един такъв клуб със съдействието на
общината, изрисували сградите в квартала,
където се намира клуба. В Санкт Петербург е
разработена и финансирана програма и
учебно пособие в помощ на учителите - “Алкохол
и другите наркотици”. Тази програма
включва и много диапозитиви свързани с
пораженията от цигарите, алкохола и
наркотиците. Те се представят на децата
както в училище, така и в дискотеките.
Стимулират се децата да правят рисунки,
видеоклипове, да провеждат конкурси и игри
с антинаркотична насоченост.
Лечение
и реахбилитация на наркозависимите.
В
Западна Европа и САЩ, отстраняването на
абстинентния синдром е първия, много кратък
етап от лечението. Основния проблем се
състои в това, как да научим наркомана да
живее без наркотика, да предпазим от
връщане назад, да го направим пълноценен
човек, част от обществото. Основния етап от
лечението е реабилитацията, за която е
нужно време и упорита работа на много
специалисти. От всички програми най-широко
разпространени са метадоновата програма и
програма “игла и спринцовка”. Едната цели
да предпази наркомана от заразяване със
хепатит, като му осигурява безплатни
спринцовки и игли - стерилни, също и
презервативи. Така наркоманите са по-малко
застрашени сами за себе си, а също и по-безопасни
за обществото, защото ще крадат и лъжат по-малко.
Метадоновата
програма легализира приемането на
наркотика. Във всяка страна дори градове на
една и съща държава - метадоновата програма
е различна. Метадона е синтетичен наркотик
и то силен, с всички произтичащи
последствия. Кои хора ще се включат в тази
програма, колко ще заплатят, дали въобще ще
заплатят , това се решава по места. В
Германия съществуват метадонови автобуси,
които обикалят градовете. В автобуса се
дава метадон, като се изпива на място в
присъствието на медицинско лице и социален
работник. В следствие на тази програма 25% от
наркоманите след време отказват наркотика,
80% имат жилища, а 60% работа.
Друг
подход в лечението на наркозависимостта е
пълния отказ от наркотиците.
Съществуват
няколко варианта на реабилитационни
програми:
·
12-18 месеца - наркозависимите
живеят у дома си и 4-5 пъти седмично
посещават занятията.
·
12-15 лица - стационарна
програма в реабилитационни центрове.
·
28 дневна програма , след
което лечението продължава в амбулаторни
условия. Широко разпространена в САЩ.
В
Германия, гр. Бремен, съществува център за
дългосрочна терапия. Работи се с 20пациента.
Персонала е 16човека - 4психотерапевти, 1психиатър,
3 трудови инструктори и 8 бивши наркомани
дежурни през нощта. Концепцията за
лечение в този център е следната:
Наркозависимоста
е започнала като следствие на вътрешен
конфликт. Пациента трябва да осъзнае този
конфликт и да го превъзмогне. Това е
основната цел на психотерапията. Заедно с
това на пациента се помага да открие себе си
достойнствата си, положителните качества.
Друго направление в лечението там е
трудотерапията. На територията на центъра
има градина, краварник, парник.
Инструкторите по труда са добри земеделци и
под тяхно ръководство пациентите се учат на
нови навици, учат се да получават
удоволствие от работата. Наркоманите
постъпват в този център след детоксикация.
Първите две седмици те са изолирани от
света. След това постепенно се разширяват
контактите с външния свят. Към края на
лечението дори е възможно да се пренощува в
роднини в най-близкия град. При употреба на
наркотик в този център, пациента се
отчислява незабавно.
След
приключване на лечението още година,
пациента се среща с психотерапевта си и е
добре да посещава групата “Анонимни
наркомани”. Тези центрове са най-удачния
вариант за помощ на наркоманите. В центъра
“Отец Мартин” разположен
под Вашингтон, САЩ съществува програма
протичаща през 28дни. Там се лекуват
съвместно алкохолици и наркомани, защото
зависимостта е еднаква и затова методите на
работа също са еднакви. Основна философия в
този център са 12правила на “Анонимния
Алкохолик и Наркоман”. Психотерапивтичния
процес започва сутрин от 7до22часа. Включва
психотерапия, лекции, с които пациентите се
запознават по подробно с болестта си,
сбирки на дружествата - анонимни наркомани
АN и
анонимни алкохолици АА. В този център се
работи и със семействата на пациентите.
Огромна положителна роля изиграват
различните организации и движения,
създадени от самите пациенти. Всички са
обединени от това да помогнат на себе си и
на другите, да живеят трезвени. Форма за
оказване на помощ са т.нар. комуни. В
Германия съществуват от около 20години.
Първите организатори на такава комуна са
сем. наркомани. Те не искали да са зависими
от лекари и социални работници. Такава
комуна съществува в предградията на Берлин,
Синанон. Строго се съблюдават три правила:
1.
не се употребяват алкохол и наркотици.
2.
забранява се насилието, даже заплаха от
насилие
3.
не се разрешава тютюнопушенето.
Който
не може да изпълни тези правила, напуска
комуната. Първите
два месеца, новия член на комуната работи в
дома си след това се включва в друга работа.
В комуната има управленски апарат и съвет.
Времето за пребиваване е неопределено, за
отбелязване е, че членовете на Синанона не
се ориентират към напускане. Ако някой
напусне, получава заем от 3000ДМ, които връща
за неопределен срок. Идеологията на
комуната е “Наркомана може да остане
трезвен, само ако прави нещо смислено”.
Затова там се работи много. Три пъти най-малко
в седмицата се провеждат събрания по групи,
където се обсъждат проблемите на всеки.
Комуната се подпомага от държавния бюджет.
Парите, които се заработват, отиват на едно
място, а на всички се отпускат 170ДМ на месец.
Към комуната има детска градина и дом за
самотни жени с деца. Подобни комуни
съществуват и в САЩ, но там участниците в
комуната напускат след около две години,
като им се помага да се устроят в живота. Към
комуните има АN.
Друга форма
за реабилитация на наркоманите/алкохолиците/
това са дружествата АN и
АА. Трябва да разберем, че спирането на
наркотиците не е биологически проблем. Той
е дълбоко психологически и социален.
Първото дружество АА се заражда в САЩ през
1935година. Основатели са двама алкохолици -
Бил и Боб. Подобни съобщества се появили
много бързо във всички щати, а дори и в други
страни. Основната работа на дружеството АА,
протича върху програма от 12 точки. 1953година
на базата на тези 12точки се създава първото
дружество АN. Днес по света има много подобни
организации, стъпили на тези 12точки - А
пушачи. Дружество АN - обществена организация, съобщество от
мъже и жени, за които наркотиците са главния
проблем. Наркоманите си помагат един на
друг да останат “чисти”. Това е програма за
пълно отказване от наркотика. За да се
осъществи това е нужно желание от страна на
наркомана. Няма никакви препятствия за
желаещите да членуват в такова дружество АN. Дружеството не е
свързано с нито една политическа,
религиозна или правоохранителна
организация, не се набира под ничие
наблюдение. Към него може да се присъедини
всеки, който желае да спре наркотика,
независимо от възрастта, националноста,
пола, убежденията, религията или липса на
такива. В началото на събиранията на АN членовете се запознават по достъпен за
тях начин с болестта За да се осъществи
такава група, трябва да има поне два
наркомана желаещи да се откажат от
наркотика. Дружеството съществува на
доброволни пожертвования.
Ето
12 точки, на които е изградена работата и
успеха:
1.
Ние признаваме, че сме безсилни пред
наркотика признаваме, че сме изгубили
контрол над своя живот.
2.
Ние сме дошли до убеждението, че СИЛА,
много по-могъща от нашата собствена, може да
ни възвърне здравомислието.
3.
Решили сме да отдадем нашата воля и
нашия живот под защитата на Бог, такъв,
какъвто го разбираме.
4.
Ние сме направили щателно и
безпристрастно изследване на своето
поведение.
5.
Признали сме пред Бог и пред другите хора,
същността на своите грешки.
6.
Ние сме подготвени изцяло за това, че
нашия Бог ще ни избави от всички
отрицателни черти на характера.
7.
Ние смирено Го молим да изкорени тези
недостатъци.
8.
Ние сме съставили списък с тези лица, на
които сме причинили зло и сме готови да
поправим това каквото и да ни струва.
9.
Ние лично ще се заемем с компенсацията на
щетите върху тези хора доколкото е възможно
с изключение на случаите, когато това ще им
донесе вреда на тях или на други хора.
10.
Ние
критично наблюдаваме своето поведение и
когато сгрешим, то своевременно си го
признаваме.
11.
С
помощта на молитва и размишления ние
стараем да се усамотим с Бог такъв какъвто
го познаваме, молим се за по-ясно разбиране
на неговата воля и сили да я изпълним.
12.
Добитите духовни пробуждане в
резултата на тези точки, ние се стараем да
споделим с други наркомани и да ги
прилагаме във всички наши работи.
Тези
12точки са взети за основа на много програми
в реабилитационните центрове.
Какво
включват всъщност тези точки?
Първа
точка - наркомана признава безсилието си.
Той осъзнава, че е болен и му е нужна помощ.
Всеки наркоман, сигурно хиляди пъти е
казвал, че спира до тук и отново и отново е
започвал.
Втора
и трета точка - Присъствието на понятието
ВИСША Сила и Бог, може в началото да бъдат
препятствие особено за тези, които са
възпитани в принципите на материализма.
Тук
трябва да отбележим, че това не е религиозна
програма, а духовна!
Затова
в програмата се казва Бог, такъв, какъвто го
разбираме. За някои хора Бог става самата
група. Важното е да се преосмисли борбата
между доброто и злото. Целта в края е не
религиозно определяне, а трезво духовна
развитие.
Четвърта
точка - наркомана трябва сам да открие
недостатъците, които му пречат, за да
преодолее състоянието си и в същото време
да открие достойнствата, които ще му
помогнат.
Пета точка -
целта е наркомана да освободи съвестта си
от бремето на извършените престъпления.
Така той преодолява позорното изолиране от
света. Ако грешките бъдат оставени в
тъмнотата, те ще растат. Обратно, те ще умрат,
ако бъдат изнесени на бял свят. Те
могат да разкажат за грешките си на
другите членове на АN, на психотерапевта, на
свещеника. Наркомана сам прави своя избор.
Важното е да се освободи от своя товар.
Шеста
и седма точка - наркомана осъзнава злото,
което е в него и си бори да го преодолее.
Осма
и девета точка - Злото причинена на другите,
трябва да се поправи до колкото е възможно.
Това дава нова надежда и свобода на
наркомана.
Девета
точка - ежедневния самоанализ формира
привички за вглеждане в себе си, в
постъпките. Бързо поправяне на
днешните грешки. Всекидневния
самоанализ и признаване на грешките за деня,
разисква стереотипа в поведението.
Единадесета
точка - поддържа вече достигнатото духовно
ниво.
Дванадесета
точка - вече ставаме трезви, бившите
наркомани споделят опита си с другите,
които сега започват програмата.
Уникалността
на цялата тази програма е, че наркоман
помага на наркоман. И в същност никой не
може по-добре да помогне на наркомана, освен
някой, който е минал по трудния път, по който
той върви.
За
да има положителен ефект от тези 12точки са
нужни няколко условия:
·
необходима е честност и
откровеност
·
въвеждане на принципа “Живи
сме само един ден”. Всеки ден отново да се
вземат решения.
·
пълен отказ от всички
наркотици, лекарствени средства и алкохол.
Алкохола
не е за пренебрегване, защото той е наркотик.
Хората, които остават наркотиците, лесно
могат да се привлекат към алкохола. А още по
лошия вариант е освен към алкохола да се
върнат отново и към наркотика. Времето за
посещение в този клуб ще определи самият
наркоман. Добре е да не забравя, че колкото
по-дълго посещава събранията, толкова
по-добре, защото наркоманията е
хронично заболявания, за което е нужно
дълга работа. А наркотика “умее да чака”. В
работата в група АN и АА, трябва да се
ръководим от следните традиции:
1.
Личното оздравяване зависи от
единството на Анонимните наркомани.
2.
За да се осъществи целта на групата е
нужен Бог, такъв какъвто съществува в
съзнанието на членовете на групата.
Ръководителите са хора, които се ползват с
доверие от всички, но те не управляват.
3.
Единственото условие за членство в АN
е желанието да се спре употребата на
наркотика.
4.
Всяка група е самостоятелна освен в
случаите, когато мероприятието се отнася за
всички групи.
5.
Всяка група АN има само една основна цел - да
споделя опита с тези наркомани, които все
още страдат.
6.
Нито една група АN, не трябва да
позволява на странични организации или
учреждения дори ако това е свързано с
финансиране. Парите и
престижа не бива да отделят наркоманите от
целта.
7.
Всяка група АN сама се издържа, не трябва да
приема никакви странични дарения.
8.
Съобществото на АN, трябва да си
остане непрофесионална група, но може да се
сътрудничи с професионалисти.
9.
Съобществото на АN няма ръководни
органи, но е добре да има комитет или съвет,
който непосредствено
се отчита пред тези, на които служат.
10. Съобществото
АN не се занимава с други
обществени дейности, не участва в
обществени спорове и дискусии.
11.
Отношенията с обществото са основани на
базата на разяснения, а не на агитации.
Нужна е лична анонимност при контакти с
радиото или телевизията.
12.
Анонимността се явява духовната основа
на всички принципи.
Тези принципи
са проверени от времето и тяхното успешно
функциониране е неоспорим факт. Те не
подлежат на обсъждане, защото са затвърдени
от историята. Програмата 12точки е станала
път за избавление на много наркозависими
хора. Днес тази програма успешно стартира и
в Русия. Желанието ни е това да стане и
България в близко време. Голяма помощ
оказват групите създадени от роднини на
наркоманите - там те се обучават как да
живеят заедно с тях.
Няколко
споделени мисли от наркомани вече членове
на съобществото на АN.
Цитатите са от книгата “ Анонимни
наркомани”.
“Повечето
от нас не трябва да се замислят на д този
въпрос. Ние знаем. Целият ни живот и всички
наши мисли, така или иначе бяха
концентрирани върху наркотика - Как да го
доставим, Как да го използваме, Как да
намерим начин да си набавим още. Ние
живеехме, за да употребяваме и
употребявахме, за да живеем. Всичко е много
просто - наркомана е мъж или жена, чиито
живот се намира под властта на наркотика.
Ние сме хора обзети от продължителна и
прогресираща болест, нашият край винаги е
един и същ - затвор и смърт”.
“Нашата
болест ни изолира от хората, с изключение на
моментите, когато трябва да си доставим
наркотика и да търсим начин да доставяме
още и още. Настроени враждебно, злобни,
егоцентрични, ние сами се откъснахме от
външния свят. Всичко, което не ни е напълно
познато ставаше чуждо и опасно. Нашия свят,
нашия живот, стана изолацията”.
“Когато
към наркоманията започнаха да се отнасят
като към престъпление или нравствен порок,
ние се възбунтувахме и се оказахме в още по-голяма
изолация. Ние се намирахме в железните лапи
на болестта. Тя ни принуждаваше да се борим
за съществуването ни. Ние манипулирахме
хората и се стараехме да контролираме
всичко около нас. Ние лъжехме, измамвахме,
крадяхме и продавахме себе си. За нас беше
задължително да имаме наркотика на всяка
цена. Неуспех и страх владееха нашия живот”.
“В
следствие на продължителното приемане на
наркотика се случи следното. Ние
привикнахме към душевното състояние
присъщо на наркомана. Ние бяхме забравили,
какво е било то преди, когато започнахме да
вземаме наркотик. Забравихме обществените
привички. Ние придобихме странни привички и
маниери. Ние забравихме как трябва да
работим, забравихме как да се държим и как
да показваме своето отношение към другите.
Ние забравихме какво означава чувството”.
“
И така, ние сме наркомани, нашата болест е
неизлечима, тя е хронична, прогресираща и
фатална. Но ето, че въпреки това
наркоманията се поддавала на лечение. Ние
мислим, че всички е длъжен да си отговори -
АЗ наркоман ли съм? За нас на е важна как сме
заболели, ние се интересуваме да оздравеем.
Оздравяването и сривовете.
1.
Преходен стадий - отричане на проблема
свързан с наркотиците. Становището е “Аз
мога да контролирам употребата във всеки
момент” .
2.
Стадий на стабилизация - наркомана
престава да употребява наркотика, чувства
се дискомфортно. Характерна е ранимост,
лоша концентрация на вниманието, колебания
на настроението и проблеми с паметта.
3.
Стадия на ранно оздравяване - Все още
съществува конфликта “ Аз съм трезвен” и “
Аз съм зависим”. Появява се твърдо решение
за отказване на наркотика, но наркомани все
още чувства, мисли действа кака както преди.
Присъства раздразнение по повод на
необходимите изменения.
4.
Среден стадий на оздравяване - Живота ,
разрушен то наркотиците започва постепенно
да се възстановява. Започва осмисляне на
жизнените цели. Наркомана прави изследване
на изминалия си живот и започва да променя
ценностната си система, възгледи, смисъла
на живот, възстановяване на връзките с
хората.
5.
Стадий на късно оздравяване -
независимо от постигнатия прогрес,
наркомана не се чувства щастлив.
6.
Поддържащ стадий - Трезвеността
предизвиква конфорт. Но е опасно ако
наркомана престане да работи и живее по
програмата 12 точки. Опасността се нарича “САМОДОВОЛСТВО”.
Тогава лесно идва срива.
За
оздравяването трябват постоянни усилия.
Това е непрекъснат процес. При прекъсването
му може да дойде срива Всяко връщане към
отричането, неминуемо води до падение.
Някои падат повече, някои по-малко, но
накрая побеждават. Има и такива, които не
намират сили да победят. Но е важно АN да не забравя
следното: Не е срамно да паднеш, срамно е ако
се върнеш назад!!!
ПРИЛОЖЕНИЕ
І.
Наркомани
зависими от препаратите на канабиса-активното
вещество в растението е терахидроканабиоло
ТНС. Известни са много търговски
наименования - хашиш, анаша, марихуана,
тревата. Дали марихуаната е безобидна,
както смятат много хора? Първия прием
обикновено предизвиква гадене и главоболие.
Повечето се отказват на тези етапи. Но “добри
съветници” с опит могат да помогнат на
новоотказалия се да продължи. Най-често
препаратите на канабиса предизвикват
чувство на глад и сухота в устата, повишено
настроение, желание за танци, смях.
Цветовете се виждат особено ярки, звездите-особено
силни, заостряне чувството за любов и
отвръщение. Какво става в организма на
пушача - затруднява се дишането - бронхит,
емфизем и рак на белите дробове са по-често
срещани от колкото при обикновените пушачи.
ТНС
- се извежда от организма за доста дълъг
период, особено ако употребата е честа.
ТНС
е разтворим в мазнини и неразтворим във
вода. Той се натрупва в клетките съдържащи
много мазнини - левкоцитите, отговарящи за
имунната защита. Клетките на мозъка -
невроните имат стена, която съдържа мазнини.
При хора употребяващи марихуана от време на
време в клетъчната стена се появяват
островчета ТНС. При постоянните пушачи,
клетъчната стена е запълнена с ТНС, а това
оказва отрицателно въздействие върху
мозъка - намалява паметта, зрението,
развиват особено поведение “както при
децата” - нужни са им нови и нови
удоволствия. Ето защо от марихуана, често се
минава на по-силните наркотици.
Наркомани
, пристрастени към препаратите, получени от
разни сортове на мака.
Това
е най-разпространената група наркомани. Към
тази група се отнасят опия и неговите
производни - морфин, кодеин, хероин.
Наркотика се използва по различен начин -
чрез пушене, венозно, подкожно, през устата.
В нашия организъм се изработва едно
вещество с морфиноподобно действие -
ендорфин. То участва в удоволствията. В
организма то се произвежда в зависимост от
потребностите на организма. Ако опиатите се
внесат от вън, изработването на ендорфин се
поддава и организма започва да чувства
нужда от тях. Развива се болестно състояние.
При първия прием на тези опиати се появява
гадене и повръщане - последвано от приятно
затопляне и отпускане на организма за
няколко минути. След това възниква добро
настроение, желание за общуване,
окръжаващия свят изглежда прекрасен. При
предозиране човек заспива. При отсъствие на
наркотика се появява психически дискомфорт
и желание за нова доза - трябва да се
увеличава дозата, за да се поддържа желания
ефект. Към тези опиати бързо се привиква.
Физическите страдания на наркоманите в
период на абстиненция са ужасни. Такива
много правят опити за самоубийство. Често
наркоманите умират от предозиране.
Наркомани
зависими от кокаин.
Кокаиновата
наркомания е известна от древни времена.
Кокаина е силен психостимулатор. Извлича се
от листата на коката - Южна Америка. Този вид
наркомани са разпространени в западна
Европа и САЩ. Начина на приемане е вдишване
или венозно. Съществува и термоустойчива
субстанция за пушене. При първото въвеждане
в организма, усещането е свързано със силна
еуфория, мощен прилив на енергия,
работоспособност. След 2часа това състояние
се сменя с отпадналост и понижено
настроение. Обикновено 2-3дни се приема
наркотика, а след това 5-7дни се почива. При
опит да се откаже кокаина, решаващи са
първите две години, за да се възстанови
центъра на удоволствията в главния мозък.
Кокаинът е убил много хора. При приема му
рязко се свиват съдовете, силно се учестява
пулса, артериалното налягане се повишава,
появява се аритмия. Хипертоничната криза и
сърдечния пристъп могат да станат причина
за смъртта. Дългата употреба на кокаин
унищожава бъбрещите и черния дроб,
предизвиква безсъние, отслабване, усещане
за лазене на насекоми по кожата, психози.
Кокаинът предизвиква най-силно зависимост
от всички останали.
Затова тези наркомани се лекуват много
трудно. Съществува специално дружество на
зависимите от кокаина наркомани.
Наркомани
зависими от амфетамини.
Това
са наркотици, получени по изкуствен път. 1887г.
. бензерпен - това е първия амфетамин. Те са
психостимулатори и въздействат върху
психиката много сходно с кокаина. В
медицината се използват за повишаване на
работоспособността, отстраняване на
сънливостта. Безразборното
им приемане води до развитието на
зависимост от тях. Приемат се през устата и
венозно. Приемането на тези вещества водят
до усещането за приток на енергия, веселост,
оживление, стремеж за движение. При
предозиране се развива психическо
състояние с халюцинации. При прекъсване
приема на амфетамини се получава упорито
безсъние, депресия, психоза. При този вид
наркомани зависимостта е психическа.
Физическата е в много слаба степен изразена.
Ефедронова
наркомания.
Ефедрона
е наркотик със стимулиращо действие. Този
вид наркомани се появиха сравнително скоро,
80-те години, предимно в бившите
социалистически страни. Жаргонното
наименование е “джеф”. Ефедрони се
получава чрез специална обработка на
ефедрина. Ефедрина се използва при
лечението на бронхиална астма, за хрема. В1985
година комисията за контрол на наркотиците
признава ефедрона за наркотик.
Разпространението на ефедрина е свързано с
това, че ефедрина от който се получава с
лесна обработка е широко разпространен. При
въвеждане на ефедрина в тялото, най-напред
се усещат топли вълни, загубва се
представата за времето, развива се бурна
деятелност с непродуктивен характер, силно
сексуално влечение. Когато са под наркоза,
болните не ядат и не спят. При дълга
употреба на наркотика, болният става
мнителен, подозрителен, и има усещането, че
го гледат и преследват. Този вид наркомани
рядко прибягват до помощ, защото
физическата зависимост се преодолява лесно
със сънотворни.
Наркомани
пристрастни към халюциничните препарати.
Към тази
група наркотици се отнасят първо &SD - -диетиланид, лизергинова киселина,
паркизан. Тези вещества са широко
разпространени на Запад. LSD се приема вътрешно на капки върху захар
или хартия. Ефектът настъпва след 20 мин. до
2-3 часа. Появява се усещане за топлина,
слюнкоотделяне, разширени зеници. В
състоянието на наркоза, настъпват
изменения в психиката - виждат се
обикновено ярки и фантастични картини,
загубват ориентация за времето, наркомана
не разбира къде се намира. Халюцинациите
могат да са слухови, вкусови, зрителни.
Наркомана има усещане, че някой управлява
разума му. Всички преживявания са
емоционално украсени. Сцените, които вижда
наркомана зависят от индивидуалността му.
Дори след еднократен прием е възможно
халюцинациите да се повтарят няколко
месеца. Сънотворните и транквилизаторите
са свързани с понятието токсикомания. За
разлика от наркоманията при токсикоманията
липсва социален и правен аспект. Тя е
злоупотреба с различни вещества -
ацетон, сънотворни и транквилизатори.
Сънотворните
- барбитуратови препарати.
Транквилизаторите
- успокоителни.
И
двете групи предизвикват опиянение, както
от алкохол. Не бива да се вземат без
назначение от лекар, защото правят
личността зависима от тях. Подсилват
действието на останалите наркотици и не
рядко те се вземат заедно с друг наркотик.
Изискващата
любов
Близките,
живеещи заедно с човек, който се е
пристрастил към наркотиците, реагират на
изменението в неговото поведение еднакво:
обида, гняв, чувство на вина, нервни кризи,
усещане за безпомощност и безсилие.
Чувство за вина
Цялото
семейство на наркомана е с нарушен ритъм на
живот и страда. Обикновено родителите
чувстват отговорност за състоянието на
детето и си задават въпросите: “Какво
пропуснахме? В какво сбъркахме?” Въпросите
са правилни, но даже и де си отговорите на
тях, вие не виждате изход от ситуацията. На
самия наркоман му е изгодно, това, че вие се
чувствате виновни, и той/тя така привикват
към мисълта: “Вие сте тези, които във всичко
винаги сте се стремили само да ме
подтискате, командвате, унижавате / или вие
не сте се интересували от мене/ и т.н.” И
всичко това още повече усилва родителското
или съпружеското чувство за вина.
Гняв
Всички
в семейството стават раздразнителни. Няма
нищо учудващо в това, че обикновено
уравновесени и здравомислещи възрастни,
под влияние на рязко промененото поведение
на своето дете, започват да говорят и вършат
постъпки, които по-рано не са свойствени за
тях.
“Вредната” защита на своето
дете.
С
цел да защитят и предпазят своето дете от
излишни неприятности много родители сами
връщат дълговете, направени от наркоманите,
звънят в училище или на работа и измислят
причини за неговото отсъствие, лъжат,
отговаряйки на телефонните обаждания.
Родителите се
страхуват, че наркомана ще си продали
живота, затова те се опитват да се намесят и
да поправят неговите постъпки с най-добри
намерения.
Възможно е едни
на пръв поглед да мислят за своята
репутация, други правят всичко това движени
от чувството за вина или не могат да понесат
да гледат детето си да страда.
“Награди” за лошо поведение
Спасявайки
наркомана и заглаждайки неговите грешки
родителите засилват склонността му да
продължава с това поведение, което се явява
основна причина за неговата беда. Та нали за
своето лошо поведение, той/тя получава
възнаграждение - отначало във вид на
удоволствие от наркотика, а после
облекчението от всички последици - на
работа всичко е уредено, дълговете са
изплатени, продадените вещи са заменени с
нови. И така “грижовните” родители са
направили всичко, за да не се сблъска детето
с резултатите от своето поведение и за да не
направи нужните изводи. Дете, на което
постоянно прощават това, че той/тя бяга от
училище, а после загубва и учението или
работата си, което не носи отговорност за
дълговете си, затова, че губи пари или вещи,
такова дете практикува в своето семейство
безотговорност и става негодно за живота в
обществото.
Любовта си отива
В
семейството, в което пристрастието към
наркотиците расте, намалява любовта. Ние
сме само хора. Затова често пъти нашата
любов е условна. Ако любовта не се
възнагради с очакваното - тя угасва. Любовта
живее от любовта. Ако в отговор на любовта
няма нищо хубаво, тя се превръща в мъка.
Нужно е любовта да бъде взискателна
Когато
наркотиците /в това число и алкохола/ станат
за този, който ги употребява по-важни по
значение, отколкото неговите близки,
любовта е подложена на изпитание. Тези,
които за съжаление вече са осъзнали вредата
от своята “мечешка услуга са намерили
алтернативата на такова поведение и това е
“взискателната любов”. Да се обича детето
с взискателно или сурова любов означава да
се грижиш за него дотолкова, че да можеш да
му кажеш “не” в отговор на злоупотребите,
да не му вредиш, но да бъдеш готов да дадеш
отпор на обиждащия го. Взискателната любов
говори на наркомана: “Край, стига толкова.
Ние се отказваме да те измъкваме от тези
проблеми, които ти сам си създаваш, ние те
обичаме и затова ти казваме “Ако искаш да
страдаш - страдай, ако не искаш , търси път за
спасение”.
ДВАНАДЕСЕТ ЕТАПА на
взискателната любов
ПЪРВИ
ЕТАП:
Аз
съм безсилен/а/ да предпазя сина си /дъщеря
си/ от употребата на наркотици. Затова аз се
обръщам за помощ към любящия Бог.
На
този етап родителите на наркоманите си
признават, че са безсилни пред проблема
наркомания, пред възможността да оправят
живота на друг човек. Да признаят своето
безсилие не на думи, а на дело не е лесно.
Болшинството от нас просто ще ги ужаси тази
мисъл - “Да оставя детето си само със своя
проблем”. Та нали ние не можем да отделим
проблема на своя син или дъщеря от своите
проблеми. “АЗ съм длъжна нещо да направя с
него/с нея - Ако той/тя още не се променя,
значи аз съм длъжна още повече да се старая” - мисли майката на наркомана.
Родителите са убедени, че нещата са под
контрол в ръцете им и
само трябва по-силно да викаш, заплашваш,
настояваш, да се молиш и т.н. И изведнъж,
първата стъпка предлага - “да се спре и да
се признае безсилието”. Нас ни убеждават,
че нищо не трябва да се прави, напразно се
опитвате да предпазите наркомана от
критическата ситуация, към която той сам
отива. На нас ни се струва, че напротив,
именно ние сме длъжни и можем да решим
проблема на сина/дъщеря си. Затова, само
тогава, когато ние напълно измъчили себе си
и изтощени физически и морално в търсене на
средства за въздействие на наркомана. Ние
сме способни в търсенето на пътища, да
стигнем до смирението и да признаем: “Ние
не сме в състояние да го променим, неговата
болест е по-силна от нас”. Само в
собственото си безсилие ние си признаваме,
че нямаме власт да променим решението на
друг човек/даже на своето дете/. Опитите да
ги управляваме не дават никакъв резултат;
детето още повече се отдалечава от нас.
Всичко, което пише тук не са просто
логически изводи - това е опита на други
родители. Те са минали по този път преди вас
и те твърдят - пътят към оздравяването ще
започне от първият етап. Да се признаем за
безсилни! Да се постигни това е по-лесно,
когато имаме понятие за Висшата сила” /или
Бог/. Вие не просто се отказвате от своето
болно дете, но го предоставяте на грижата на
Любящия и Всемогъщ Бог. Вие самите разбира
се не преставате да обичате и да се грижите,
вие само преставате да оказвате натиск, да
стривате неговите/нейните грешки. Разбира
се вашето живо сърце ще бъде изпълнено със
страхове, но вие ще ги преодолявате заедно с
Бога и с другите хора, но вече преминали
чертата на отчаянието. Работейки над себе
си , укрепвайки духа си, получавайки знание
за заболяването “наркомания”, вие ще
растете и ще оздравявате. Това ще се отрази
и на самия болен. Да признаем своето
безсилие - това е началото на пътя към
оздравяването.
ВТОРИ
ЕТАП:
Моя
син/дъщеря има собствени потребности и
чувства. Аз ще се постарая, внимателно да се
отнасям към неговия/нейния вътрешен мир.
Във
всяка възраст човек има своите потребности.
На младенеца е нужна нежна ласка, храна и
сигурна защита. По-големите деца вече се
нуждаят от защита, обучение и възпитание.
Подрастващият е длъжен да види и да опознае
света извън себе си, да получи признание от
връстниците си. На възрастния е необходимо
чувството за собствена пълноценност и цел в
живота. Човека във всяка възраст се нуждае
от удовлетворение от основните потребности,
необходими за неговото съществуване - храна,
покрив над главата, облекло. Освен
основните нужди, човек има и други, не по-малко
важни потребности: желанието да бъде
признат и желан. И още: всички ние се нуждаем
от добро отношение към себе си и към другите
хора. Трудно е да почувстваме нуждите на
друг, ако той проявява безразличие към
нашите чувства, а и към своите също. Когато
пристрастеното към наркотици дете започне
да лъже, да говори груби думи, да ни изнудва
за нещо, ние се огорчаваме, ядосваме,
загубваме равновесие и извършваме
неблагоразумни постъпки. Когато той/тя
абсолютно пренебрегва своето здраве, свой
живот, бъдещето си , за родителите е много
трудно да се грижат за такова дете. Как да се
обича дете, което хитрува и лъже, пропуска
занятия в училище, напуска учебното
заведение, нагрубява домашните, не помага,
не желае нищо да обсъди. Как да го обичаме.
Ние можем да преразгледаме поведението си и
да намерим ново разбиране за любовта - любов
сурова в нашето съжителство. Тук ние можем
да намерим загубеното душевно равновесие и
здрава мисъл, а после можем зад проявата на
болестта, зад вредните постъпки и навици да
видим истинската личност на своето дете.
Ние ще започнем да разбираме, че детето
ставащо юноша, силно се нуждае от усещането
за собствена значимост, за самостоятелност,
затова то се стреми да не се подчинява на
нашето всезнание и стремеж всичко да
решаваме вместо него. При нарушение на
забраните, то намира удоволствие, като че ли
това го издига в неговите очи и в очите на
другарите си. На нас ни е трудно да
определим, кога в търсене на собствена
значимост, детето завива от “правия път” и
може да навреди на себе си и на другите. Но в
нашето заедно съжителство, ние осъзнаваме
много неща по нов начин. Разбираме, че
потребностите на израстването са били
толкова дълбоки и силни, че детето се е
отдалечило от нас и е попаднало в беда.
Възможно е нашето разбиране за отчаяната
борба на нашето дете, да ни направи по-търпеливи
и състрадателни.
ТРЕТИ
ЕТАП
Осъзнавам,
че аз също имам свои потребности и чувства.
Аз очаквам, че моето дете също ще уважава
моите чувства и потребности.
Приемането
на своите собствени потребности, понякога
се окозва много по-трудно, отколкото да
признаем потребностите на друг. Близките на
наркомана, живеещи заедно с него, забравят
за своите проблеми, защото неговите/нейните
проблеми прогонват от живота ни всички
други мисли и грижи. Ние търпеливо се
примиряваме, когато нашата потребност от
почивка бъде нарушена от какафонията на
касетофона или от виковете на компанията на
нашето възлюбено дете. Ние се разстройваме
и излизаме от творческото си състояние,
обезпокоени от позвъняването от училище
или полицията. Поведението на самия
наркоман изглежда напълно лишено от
уважение към потребностите и чувствата на
друг човек: той/тя може да
позвъни и да каже всякакви ужасни неща, може
да ви събуди посред нощ, може да изчезне без
да ви предупреди и т.н. Така че ние понякога
и сами забравяме за своите потребности и
като че ли се срамуваме, спомняйки си за тях.
Много от нас имат
навика внимателно да откликват на всяко
изискване на близък човек /на нашите деца
или други членове на семейството/. Ние
правим всичко, за да не обидим никого, за да
им бъде на всички добре. За съжаление, защо
не се получава??? Ние имаме навика - да угодим
на всички и напълно забравяйки своите
потребности, но рано или късно ние изгаряме,
стигаме до физическо и морално изтощение.
Ние сме забравили, че всеки от нас е личност,
и за да живеем в умствено, психическо и
физическо здраве, ние трябва да
удовлетворяваме лични си потребности и да
настояваме за това, ако други ни пречат. Ако
не правим това, то алтернативата е болест,
депресия. Но тези, които живеят заедно с
наркомана, изискват уважение към себе си, но
това е все едно да говорят, без някой да те
чува. Затова единствения начин да останем
здрави е да се грижим за себе си
самостоятелно, преставайки да бъдем роб на
някого или нещо. Това става, когато се
отказваме от
своите човешки права на живот и щастие.
На събранията на нашето общество, ние се
учим да казваме “НЕ!” или “Извинявай,
но на мене ми е нужно това или онова”.
Ние се учим да установяваме ясни граници на
работа ни с другия, учим се да го доведем до
извода, че както той, така и други хора имат
лични нужди, желания и права. Проявявайки
такова самоуважение, както тази програма ни
съветва, ние ще открием, че на сина/дъщерята
не се хареса новото ни отношение към
собствената си личност. Но ние не сме длъжни
да зависим от неговото/нейното одобрение.
Ние сме длъжни да продължим да вървим по
пътя на усъвършенстването, в знания за себе
си, за заболяването. Трябва да приемаме себе
си такива, каквито сме, да анализираме
своите чувства към окръжаващия ни свят, да
учим, как да се освободим от зависимостта.
ЧЕТВЪРТИ
ЕТАП
Ще
се постарая да свърша всичко, което зависи
от мене, като от родител, който отговаря за
своето дете.
Родителската
отговорност не е проста работа. Да носиш
отговорност за напълно безотговорно дете е
още по-сложна работа, а понякога и
невъзможна. Колко често живеещите заедно с
наркомана се сгромолясват и се държат като
ненормални в отговор на поведението на
болния! На всички нас в обществото са ни
познати тези сривове. По принцип, здрави,
контролиращи себе си хора, ние понякога
предприемаме безумни стъпки под влиянието
на страх за наркомана или от гняв към него.
Доведени до морален, физически и финансов
крах, ние забелязваме, че ни става все по-трудно
да отговаряме за самите себе си. Много често
емоциите ни вземат връх над здравата мисъл
и ние започваме да проявяваме чувства на
гняв и на отмъстителност. Не е трудно всеки
да разбере, че под мощното влияние на тези
чувства, ние сме се държали безотговорно.
Ние се оправдаваме за такива
сривове, като казваме: “Аз не бях на себе си”.
Когато нашето поведение започва да се
променя /заради наркомана/, това означава,
че неговата/нейната болест е обхванала и
нас.. Струва ни се, че всички членове на
семейството са загубили ума си. И така,стремейки
се да върнем нормален живот на себе си и
децата си, ние сме длъжни да възпитаваме в
тях чувството за дълг и отговорност. Не си
мислете “сега не ни е до това”. Разумното,
зрялото, балансираното действие сега е по-нужно
от всичко друго. Разбира се да учим детето
да носи отговорност за своите постъпки е
дълъг процес, простиращ се зад това
критическо положение, в което вероятно той/тя
сега се намира. Но преди всичко, ние сме
длъжни сами “да се вземем в ръце”, да
успокоим разклатените си нерви, да
отхвърлим страховете за утрешния ден, да се
съсредоточим над възможностите и надеждите
на днешния ден. В това се състои нашият
родителски дълг. Да! Ние излязохме от ритъма
на живота, загубихме се, попаднахме в
безисходица. Сега е време да се стъпи на
здрава основа, да се приведем в ред, за да
помогнем на болното дете.
ПЕТИ
ЕТАП
Аз
очаквам от сина/дъщеря си участие в живота
на семейството.
Такова
твърдение, вероятно ще породи присмех в
тези, които живеят заедно с наркоман.
Очаквайки, че наркомана ще направи нещо у
дома си е просто глупаво. Всеки родител ще
каже: “Аз не мога даже да си представя, че
той/тя може да действа като нормален човек.
На него/ней не му/й е до никаква работа, само
за да получа удоволствие. Даже ако тай/тя
обещае, аз никога не се надявам”. Да! За
съжаление всичко това е вярно. Ние знаем от
горчив опит за безотговорността на
наркомана, за това очакваме от него само
поредните душевни рани. И въпреки това,
мнението, че наркомана не може да поема
отговорност, вреди на самите нас. Точно ние
продължаваме да отговаряме за делата вкъщи.
Ние сме безсилни да повлияем на неговото
пристрастяване, защото това ще ни накара да
понасяме всичко, което е свързано с
поведението на наркомана Ние можем и сме
длъжни да допуснем, че наркомана е
почувствал резултатите от своето
непостоянство. Ако той прави всичко, за да
попадне в беда, а ние правим всичко възможно,
за да не се случи това, го приучваме към
безотговорност. Ние можем и сме длъжни да
определим границите на допустимото.
Например можем отначало
да се договорим за кражбите, шума, побоите,
компаниите вкъщи и много други неща. Ако
няма уговорки,ако няма изисквания, домът се
превръща в бойно поле, което всяка минута
може да се взриви. Ако близките на
пристрастения към наркотика му позволяват
да живее заедно с тях, означава че чакат от
него нормално отношение към тях.
Невзискателните и прощаващи родители,
забелязвайки, че всичките им усилия не
водят до нищо добро, започват да се
самосъжаляват. Когато един човек прави нещо
вместо друг, той спомага у другия да се
развие чувството на вина, депресия,
противодействие. “Доброжелателят” сам
изпада в зависимост от потребността
постоянно да прави нещо вместо другия.
Затова е много важно родителите да запазят
поне някаква надежда и да очакват, че
наркомана е способен да носи отговорност за
себе си. Не е добре обаче да се чака
прекалено много. Това означава, да го
поканим “да се качи на главата ни” с
плачевни и за двете страни последствия.
ШЕСТИ
ЕТАП
Аз
ще се постарая да не бъда лош и наказващ
родител. Та нали всеки човек обича да го
разбират, да го одобряват, да са му
предани. Затова, аз ще се постарая да видя и
да похваля всеки негов опит да носи
отговорност за своите дела, думи и мисли.
Всички
ние, в нашета група се оказахме заедно,
защото наш близък се е пристрастил към
наркотици. Неговия начин на живот
противоречи на убежденията на другите
членове на семейството. Ние с ужас сме
осъзнали, какви резки изменения са станали
с личните качества на сина/дъщеря си от
употреба на наркотици. Тези, които ние сме
познавали като добри, отзивчиви и умни,
изведнъж са се превърнали в чудовища,
постоянно лъжещи издевателстващи, само
заради желанието да получат своето си
удоволствие. На нас ни се струва, че целият
свят се е преобърнал с главата надолу. Не е
учудващо, че ние сме станали раздразнителни
и зли. Как ни се иска да изтръгнем корена на
злото, разяждащ нашите любими! Но, за
съжаление ние натискаме не на място, което
трябва, а тормозим жертвата. Цялата сила на
ненавистна към наркоманията ние насочваме
към този, който страда от тази болест.
Печално, на факт. Започвайки с нашия близък,
болестта е “подредила” и нас. В обръча на
бедата е вмъкнато и цялото семейство на
наркомана. Àко ние още сме способни да разсъждаваме
спокойно, сме длъжни да разберем, че обидите
и гнева не са най-добрите помощници в
търсенето на изход. На нас ни е необходимо
душевно равновесие, за да мислим и да
вземаме правилни решения. Намирайки се в
плачевно психическо състояние,
ние вредим на нашия болен. Ако ние си
мислим, че “така му се пада”, значи ние се
отказваме да му желаем оздравяване. Та нали
показвайки чрез своя живот пример на
нещастна съдба, ние като, че ли оправдаваме
желанието на наркомана да избяга от този
живот. Да използваме възможностите за
похвали, одобрения и поддръжка това е по-полезен
и здрави подход към наркомана. Това е
особено важно тогава, когато ние
забелязваме опити от страна на наркомана да
се откъсне от погубващата мрежа и да се
върне към нормалните хора. Много от нас
недооценяват такива прости неща, като
усмивка, добра дума или ласка. Сека ние сме
толкова разтревожени и загрижени, че просто
се страхуваме да станем дружелюбни. И
въпреки всичко все още от нас зависят много
неща - ще съумеем ли да преодолеем в себе си
болката, страховете, обидите, отчаянието.
Ние сме длъжни да дадем пример на своето
дете как да носи отговорност за своето
щастие, как да стане човек, способен да
приема от другите помощ, така както и да
дава. Затова, ако вашите положителни
примери предизвикат поне някакви неголеми
изменения, то значи си е струвало да се
смени тактиката - да престанем да бъдем
гонители и да станем други. По принцип, кой
ще се откаже да се превърне от зъл, нетърпим,
раздразнителен в добър, търпим и приемащ
разумни решения.
СЕДМИ
ЕТАП
Ще
се постарая да бъда реалистичен в своите
претенции към болното си дете. Но също така
ще започна да си давам отчет в своите
отговорности да установя рамка на
допустимо поведение в дома за него/нея.
За
да бъдат нашите изисквания към наркомана
реалистични, ще трябва да положим усилия.
Предстои ни дълбоко да осъзнаем, че
живущият заедно с нас е болен човек с
объркани понятия и чувства. Ние можем да
наблюдаваме как .той “променя личността си
” - подтиснато състояние, враждебност,
жестокост, неестествено дружелюбие,
разговорчивост. Всички тези резки смени на
поведението зависят от биохимичното
състояние, свързано с дозата наркотик. По
този начин, живота на семейството на
наркомана става също така зависим от
променящото се поведение на пристрастения.
По какъв начин ще ни се отдаде да бъдем “реалистични
в очакванията и изискванията? Ние просто
сме длъжни да пазим тези надежди, длъжни сме
да установяваме граници и правила, и да
изискваме тяхното спазване. В противен
случай ние отдаваме своя дом за
възцарението на хаос, свързан със
злоупотребата с наркотици. Програмата ни
призовава да признаем своето безсилие в
опита да управляваме или оправяме живота на
друг човек. Но тя ни вдъхновява - ние имаме
право и възможност да променим към по-добро
себе си и своя живот. Термина “взискателна
любов” ни напомня - и ние имаме право на
личен живот, имаме своите потребности,
които трябва да удовлетворяваме. Ние имаме
право да имаме спокоен и надежден покрив.
Ние имаме право да се откажем от
безпокойството поради нощните телефонни
обаждания, звука на музиката и крясъците,
чуканията по вратата и т.н. Ние имаме право
да определим, кое за нас е неприемливо в
поведението на нашия близък, макар и
това да не трябва да го наскърбява. Ние
имаме всички права да кажем “ Не!” на всяко
безразсъдно искане на наркомана. Наш
родителски дълг е да определим границите на
допустимото и да бъдем непреклонни. Много
често, психологическата потребност да
обичаме ни превръща в мекотело и ние търпим
това, което ни вреди. Да очакваме
невъзможното, не си струва. Но е необходимо
да уважаваме себе си дотолкова, че да
забраняваме на другите да ни пренебрегват,
да злоупотребяват с нас, дан и държат в
робство. Ако ние не се захванем с
възстановяване на своите права и
достойнство, пренебрегваме родителския си
дълг. Така и другите ще започнат да
пренебрегват нашите права до този момент,
докато ние окончателно се загубим
човешкото си лице.
ОСМИ
ЕТАП
Аз
знам, че човек не може да бъде съвършен.
Затова не очаквам най-доброто, както от себе
си, така и от наркомана. Ще положа усилия за
да анализирам честно своите недостатъци и
грешки. Ще се стремя да стана по-добър.
Много
от нас вече са се разочаровали от хорското
несъвършенство. А как ни се иска хората да
се държат като ангели! Но докато
поведението на другите не ни засяга, ние
търпеливо се отнасяме към недостатъците на
хората. Има и изключения. Това е когато ние
се опитваме да дадем оценка на самите себе
си и на нашите близки, които живеят с нас.
Понякога ние сме безразлични към някакъв
недостатък в хората, но в себе си най-много
ни дразни. Много родители на наркомани
изпитват силно чувство на дискомфорт и вина,
затова, че детето им е станало безотговорно
и нещастно. На нас ни е обидно, ние страдаме,
питайки себе си: “Какво пропуснахме?, С
каква постъпка или дума сме го наранили?”
Всички ни4е идвайки в дружеството ”Родители
на наркоманите”, отчаяно търсихме своята
вина. За родителите е естествено да вземат
цялата тежест от поражението върху себе си.
В дружеството ние разбираме, че да съдим и
виним себе си за началото, с което сме се
заели, няма да му помогне. Да! Разбира се,
честното признание на своите грешни мнения,
навици, отношения към нещо, е положително.
Но сега, когато живота на детето ни е в
опасност е необходимо да осъзнаем, че
възстановяването на самообладанието и
чувството за собствено достойнство спасява
и нас, и нашето дете наркоман. Ние така се
отнасяме и към наркоманите. Разбира се те са
далеч от съвършенството в своите навици и
постъпки. Не си струва да се очакват
нереални неща. Но трябва да бъдем
внимателни и да не пропуснем опитите на
наркомана да се постарае заради промяна към
по-добро. Тогава от нас ще се изиска
способността да забравим обидите и
разочарованията от миналите дни и години.
Способността да живеем
ДНЕС, решава само най-належащите
проблеми СЕГА или даже на МОМЕНТА, без да
очакваме съвършенство от себе си , от член
на семейството или от самия наркоман. На
всичко това ние заедно се учим в
дружеството “Родители на наркоманите”.
ДЕВЕТИ
ЕТАП
АЗ
знам, че болшинството родители са склонни
да спасяват децата си от бедствени ситуации,
които децата сами са създали. Разбирам, че
носенето на отговорност за друг човек, не му
помага, а напротив, прави го по-слаб. Ще се
старая , моето дете да носи на плещите си ,
последствията от своето поведение, от
направения избор.
Когато
наркоман е в беда е напълно естествено
членовете на неговото семейство да
започнат да вземат всякакви мерки за
спасение. Да предпазят наркомана от
страдания, от трудности е целта на тези
които го обичат. За да изтеглим нещастника
от бедата, сме изразходвали много пари.
Разбира се във всеки конкретен случай само
сам човек решава свой проблем как да
помогне на близкия си в беда. Нашето
общество ни оказва помощ и поддръжка в
общуването с наркомана. Ние се учим да
анализираме своето грешно поведение, да
виждаме как са се събрали определени
взаимоотношения, как на всички вреди нашето
“спасение”. Та нали измъквайки нашето дете
от затрудненията, ние го учим да следва
същия път и по нататък. Не изпитвайки
физическо и морално страдание, наркомана не
вижда повод да променя нещо в своя живот. Та
нали наркотика дава удоволствие, облекчава
живота. Защо да бяга от това? Когато ние се
отместим встрани, осъществяваме т.нар.
“отделяне” от неговия проблем. Тогава
ние допускаме, че в живота на наркомана са
настанали негативни последствия от
неговото негативно поведение. Само това
може да го застави да започне да търси път
към спасението. Необходимо е неговото
собствено желание. На нас ни се струва, че
ние се опитваме да спасяваме движени от
чувството на любов. На нас ни се иска да
направим потърпевшия по-силен, да го
освободим от смъртоносната зависимост. Но
за съжаление резултатът от нашата помощ е
противоположен Ние пречим на детето да
развива своята самостоятелност и
отговорността за решенията си. Нашата
програма ни напомня, че за да окажем
истинска помощ на наркомана трябва да му
позволим да пострада, само страданието ще
му даде тласък към растеж.
ДЕСЕТИ
ЕТАП
Всеки
е длъжен да носи своето бреме.
Аз
ще положа всички усили, за да се съпротивя
на желанието да бъда с наркомана в един екип,
да играя неговата игра.
Когато
попадна на неговите уловки, това че води към
зли обиди, а на него дава повод и по нататък
да се отдалечава от мен. Много хора, за да
повишат чувството на собствена значимост,
трябва да проявят някакво участие в живота
на други хора. По такъв начин ние ставаме
зависими от окръжаващите ни , то техните
оценки и ние губим самоуважение. По тази
схема се развиват отношенията ни с
наркомана. По мярката на ръста на неговата
зависимост от наркотиците, той все по-често
започва да злоупотребява чрез своите
отношения с близките си, да ги принуждава да
правят това, което самият той трябва да
върши. Обикновено наркомана престава да
работи и изцяло се осланя на работещите
роднини. Нищо удивително няма, че той
устройва сцени на възмущение, когато
роднините не му предоставят желаните от
него вещи. Той ги упреква, че не го обичат, че
са скъперници, че са изостанали. И по-често
ние се предаваме , отстъпваме, правим това,
за което по-късно съжаляваме. Възможно е към
това да ни тласка непрекъснатото чувство на
нашата вина. Да се съпротивляваме на
желанието на наркомана да ни манипулира е
доста трудно. Нашите благи намерения,
нашето чувство на вина, желанието да угодим,
помагат на наркомана да ни манипулира и по
този начин още повече усилват
взаимозависимостта. И заедно с неговата
зависимост от нас расте неговото
недоволство от нас. В началото това не се
забелязва. Когато ние правим нещо за него,
ние разчитаме, че то ще го направи щастлив и
ще ни е благодарен. Но защо ли. Напротив,
детето става все по-враждебно. Когато ние
системно правим нещо, вместо него, в
наркомана нараства презрение към самия
себе си. Той започва да мрази и тези, които
са породили в него такова чувство на
безпомощност. По такъв начин всичко, което
ние можем да му дадем е само в негова вреда.
От нас се иска твърдост, непреклонност,
способност да кажем “НЕ”, без да се
впускаме в подробности. Съобществото ни
помага по пътя на реалната помощ т.е.
ободрява ни в тактиката на “жестоката
любов” и ние по-решително ще се отказваме
да участваме в падението на наркомана, в
неговото неуважение към себе си.
ЕДИНАДЕСЕТИ
ЕТАП
Аз
знам, че единствения човек, за когото мога
да нося отговорност съм самият аз.
Това
не е лесно, но аз ще се постарая да направя
всичко, на което съм способен, защото със
своите чувства, постъпки и мисли да не вредя
на себе си и на близките.
Има
такива неща, които ние не сме в състояние да
направим за друг човек. Например да дишаме
или да се срамуваме. От горчивия опит в
живота ние сме се убедили, че не можем да
забраним на другия
употребата на наркотици или от
търпеливо да се примиряваме с неговото
негативно поведение. Разбира се
съществуват много моменти, когато ние можем
и сме длъжни да окажем на ближния си
поддръжка и помощ. Но да правим за другия
това, на което той сам трябва да се научи,
значи да му навредим. В нашето общество ние
разбираме, че момента на “отделянето” им е
жизнено важно решение за болния от
наркоманията. Ние се учим на ново отношение
към проблема - да пренесем центъра на
вниманието от поведението и навиците на
наркомана към своите собствени. Ние ще
имаме достатъчно работа, когато се захванем
със себе си. Задачата, която ние сме длъжни
да разрешим преди всичко е да върнем своето
психическо, физическо и морално здраве. С
помощта на групата ние започваме процеса на
излекуването, постепенно приближавайки се
към душевно равновесие. Затова способства
нашето “ отделяне”. Ние сме се примирили
със своето безсилие пред наркоманията.
Примирили сме се с това, че не можем насила
да променим другия. Сега ние насочваме
всички сили към това, което ни е подвластно -
към самите себе си. Стремим се да станем
уравновесени, да придобием нови
положителни качества, които са необходими в
нашите обстоятелства. Ние
спираме да ругаем, да заплашваме, да четем
морал, всичко, което е заставяло другите да
избягват общуването с нас. Ние изоставяме
навика да се обиждаме и да се само
съжаляваме. Ние се стремим
да изработим в себе си ново отношение към
наркомана: “Аз не мога да го променя, аз ще
се погрижа за себе си, ще направя всичко,
което мога, за да стане живота ми по.добър”.
Такова отношение ще бъде полезно за мене,
семейството ми и наркомана.
ДВАНАДЕСЕТИ
ЕТАП
Аз
се нуждая от хората и те се нуждаят от мене.
Ще положа всички сили за своя растеж и
растежа на други5те членове на нашето
общество “Родители на наркоманите”,
работещи по програмата на
усъвършенстването “12 крачки”.
На всички ни е ясно, че всеки човек се нуждае от други хора. Нашето място в обществото зависи от действията на други хора, даже непознати на нас - продавачите от закусвалните, операторите телефонистки, шофьорите. В своето семейство ние зависим от своите близки, започвайки от настроението и свършвайки със способността да оцелеем. В нашето общество” РОДИТЕЛИ на наркоманите” ние се нуждаем един от друг по по-особен начин. В обществото ние развиваме в себе си правилни подходи и отношения към проблемите на наркоманията. Основите на новия подход са предаването на сина/дъщерята на грижите на Висшата Сила, на здравата мисъл по пътя на работата над себе си и прекратяване на опитите да променим другия. Новите навици няма да дойдат веднага. От нас се изисква настойчивост и търпение. Но посещавайки редовно събранията на групата, ние без съмнение ще постигнем положителни промени. Ние ще успеем да преодолеем своя скептицизъм, съмнения и страхове и ще изпитаме духовен растеж. В това общество растежа и промените на новите, започват да се осъществяват благодарение на вдъхновяващия пример на тези, които са минали по този път. Самите тези хора още не са съвършени, но вече са постигнали нещо и го споделят с новопристигналите. Ние си подаваме ръка един на друг. Новият получава поддръжка, надежда , насока за движение. На свой ред той ще оказва внимание, съчувствие и ще споделя с другите опита от живота си. Опитните членове на обществото ще помагат в организацията на новите групи “Родители на наркоманите”. Ставайки член на това общество, вие изпитвате върху себе си целителната сила на любовта на другите към вас също желание да споделите своята любов с другите.