Атеросклероза

Храносмилателната система започва с устната кухина .Там храната се обработва от зъбите, езикът и слюнните жлези.Цялата устна кухина е покрита с лигавица. Най-напред храната се обработва от зъбите.Всеки зъб е изграден от коронка, шийка и един или повече корена. Коронката е покрита с емаил, под който е разположен дектин-зъбно вещество. Емайла предпазва зъба от повреди той е най-твърдата съставка в човешкия организъм. Дектина на корена е обвит с цимент. Във вътрешността на зъба има канал, в който се разполагат кръвоностни съдове и нерви, необходими за изхранването на зъба. При възрасните хора зъбите са 32 броя. Те са различни според функцията им.

Резците и кучешките зъби отхапват, а кътниците, а кътниците смилат храната. Зъбите при човека са две поколения млечни и постоянни. Млечните се образуват през третия месец на бременността и изникват към 6-7 месец след раждането. Към 6-7 година млечните зъби започват да се сменят с постоянни. Млечните зъби са 20 броя. Краините 4 кътника се появяват около 20 години-наричат се мъдреци.

Друг орган участващ в храносмилането е езикът. Много подвижен мускулест орган.Благодарение на езика може да се размесве храната,да се оформя на хапка. Върху езика са разположени множество брадавички, в които пък се намират вкусовите луковици.Благодарение на езика усещаме вкуса на храната.На края езика предвижва храната към задната част на нбцето-осъществява преглъщането.,

Слюнчените жлези активно участват в храносмилането те обработват химически храната и юя подготвят за стомаха. Слюнчните жлези са 3 двойни големи слюнчни жлези и гокям бр. малки. За едно денонощие се отделя 1,5 литра слюнка. Слюнката съдъжа вещества убиващи микробите, много ензими, които разграждат веществата в храната до по-прости съставко. Затова е много важно храната да се дъвче дълго време, защото така ще е по-добре обработена.

От устната кухина храната преминава в хранопровода и от там в стомаха. Хранопровода е тясна тръба дълга от 22 до 25 см. Храната се предвижва благодарение на съкращението мусколите му. Твърдите храни преминават за 6-8 сек. а течноста за 1-2 сек.

Стомаха е най-широката част от храносмилателната система. Състои се от входна част, срена, по-голяма част, и дална пилорна. Пилора свързва стомаха с дванадесетопръсника. В края на пилорната част има гладък мускол във вид на пръстен образуве т. нар. свинктер. Той регулира пребинаването на храната към червата за да става на етпи. Храната се предвижва благодарение на т. нар. перисталтични вълни. Мускулатурата е силна състаевна от три слоя. Лигавицата на стомаха е нагъната и съдържа голям брой жлези отделящи стомашен сок. Стомашния сок съдържа солна киселина ензима и слуз. Слюнчните жлези произвеждат сок, който разгражда предимао въглехидратите, а стомашния сок разгражда белтъчините. Солната киселина не поврежда стомаха,защото последния слой на лигавицата е киселинно устойчив. Храната престояла в стомаха от 2-6 часа . Най-малко престояват течностите, а най много мазните храни.

Регулирането на слюнчната и стомашната киселина може да бъде безусловн и условно. Безусловно е когато храната постъпва в устната кухина и веднага се изпращат импулси до мозъка от където излиза команда за отделянето на соковете. Условно-при миризма,мисъл,звук свързан с храната започва отделяне на сок.

Съдържанието на стомаха преминава за дообработката към червата на порции. Никога стомашното съдържание не преминава на веднъж в червото. Червата биват тънко и дебело.

Тънко черво- При възрастен човек е 5-7 метра. Вначалото с енамира дванадесетопръстника. Прилича на подкова дълга около 30 см. и има 12 напречни пръста. В него се излива жлъчния сок и сока на задстомшната жлеза. Червата се движат непрекъснато,това улеснява снесването на храната със смилателните сокове и предвижването и към дебелото черво. Лигавицата на дебелото черво е изградена от подредени в кръг гънки и е осеяна с много жлези секретиращи смилателния сок. Гънките или власинките на лигавицата имат всмукателна функция. В тях се намират тънки кръвоносни съдове които поемат хранителните вещества.

Дебелото черво е продължение на тънкото. Дължината му е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво на долния край на което се намира апендикса. Апендикса е дълъг 8-10 см. и най новите иизследвания в анатомията показват, че той има собствена функция. Дебелото черво преминава в право черво и завършва с анус. Аналния отвор се затваря от два свинктера-външен и вътрешен. Вътрешния е гладко мускулен и не се контролира волево а външния напречно набраздена мускилатура и се отваря волево.

Смилането на храната в червата се осъшествява благодарение на соковете. Задстомашната жлеза образува сок богат на ензими.Трипсинът разгражда белтъците до амино киселини. Липаза-разгражда мазнините В сока на надстомашната жлеза има натриев хидрогенкарбонат-задачата му е да неутрализира солната киселина преминала от стомаха чрез храната.

Жлъчният сок се образува в черния дроб, а се складира в жлъчния мехур. Той обработва мазнините като ги емулгира. Жлъчния сок съдържа жлъчни соли и пигменти. Сока на червото съдържа богат комплекс от ензими способни да разградят тези вещества, които все още не са обработени.

Всмукването на хранителните вещества се осъществява на всички нива в храносмилателната система, но предимно това става в тънките черва от специалната му лигавица. В устната кухина се всмукват някои лекарства-нитроглицерин.В стомаха се всмукват водата алкохола и солта . Не всмуканите вещества от тънкото черво преминават в дебелото черво. В дебелото черво се всмуква останалто количество вода и някои витамини, който се образуват в следствие дейността на бактериите. Движението на червата се регулира чрез нервната система, хормоните-механично и химично.

Хранатас която поемане трябва да съдържа необходимите градивни съставки-белтъци, мазнини и въглехидрати. С храната постъпва още вода минерални соли, витамини и баластни вещества. Белтъците в храносмилателната система се разграждат до аминокиселини, които участват в синтеза на новите белтъци нужни на тялото. При изграждането на 1грам белтъжи се освобождават 17,14 KJ енергия. Мазнините са главен източник на енергия. При изграждането на 1грам мазнина се отделя 38.9 KJ енергия. При разграждането им се разпадат до мастни киселини и глицерол. Представляват резерв от енергия, която се натрупва в мастната тъкан. Въглехидратите се разграждат бързо но отделят малко енергия 17.14 KJ енергия.

Водата е най-важната съставка за живота. Живота може да продължи само няколко дни без вода. Водата се приема наравно с храната и се отделя при химичните реакции в тялото. Водата формира вътрешната течна среда на организма.

Минералните солои-участват при изграждане на тялото Ca и F изграждат зъбите , Fe- хемоглобина , J- образува хормона на щитовидната жлеза,и т. н.

Витамините-те са нужни в минимални количества. Не са градивен елемент нито са източник на енергия, но живота е немислим без тях. Наречени са витамини защото са важни за живота (VITA) и съдържат аминна група. Функцията им е да регулират клетъчните ензими. Днес витамините са добре изучени и се синнтезират изкуствено. Витамините биват мастноразтворими и водноразтворими.

Витамин А-Витамин на растежа защото обуславя разтежа на организма. Има значение още за зрението, кожата, лигавицата. Витамин А издържа на температура 200^оС,но бързо се окислява, когато липсва витамин А се наблюдава изоставане в разтежа, размекване и изсъхване на рогоеицата на окото-кокоша слепота.

Витамин D-анти рахитичен фактор.Регулира обмяната на калция и фисфора в костите. При недостиг се развива болестта рахит. Витамин D се образува в кожата от слънчевите лъчи.

Витамин К -предпазва от кръвоизливи, регулира процеса на съсирване на кръвта. В човека се синтезира в дебелото черво от бактерии.

Витамин Е- играе роля при оплождането и доизносването на плода. Съдържа се в растителните масла и зърнените храни.

Групата В-десет витамина по-важни от тях са В₁,В₂,В₆,В₁₂

В₁,В₂,В₆-регулират дейността на мусколите, централната нервна система и периферните нерви.

В₁₂-регулира озряването на човешките кръвни клетки.

При липса на тези витамини настъпвет тежки смущения в областта им на влияние. Витамините от група В са устойчиви на температура.Срещат се в бирената мая, обвивката на ориза и житните растения.

Витамин С-противо скорбутен витамин. Участва в окислителните процеси в тялото,активизира имунната система и прави устоичиви клетките. При липса на витамин С се развива скорбут- кървенв и подуване на вените, подкожни кръвоизливи и отпадналост. При недостатъчност на витамин С се наблюдава бързо уморяване-мускулна слабост. На ден е нужен около 75 mg от витамин С. Бързо се разрушава от темпетатура,кислород и светлина.

Дихателните органи включват-нос,носоглътка,гръклян,трахея,бронхи и дихателна тъкан-бели дробове.

Нос-осъществява връзката с околната среда. Носът е разделен на две от надлъжна хрущялно-носна преграда-образуват се две ноздри,които завършват с два задни отвора към гълтача. Носната кухина е покрита с специална лигавица покрита с многоброини реснички. Функцията на лигавицата е да пречиства, овлажнява и затопля вдишвания въздух. Носната кохина е отделена от устата чрезнебцето,а странично във всяка ноздра се вдават т. нар. носни миди,където са вплетени отворите на околоносните синуси.

От носа-въздуха преминава в носоглътката. Там има много лимфни възли, които филтрират въздуха и предпазват от инфекции. С лед това въздуха ореминава в гръкляна. Гръкляна се намира в горната част на трахеята. Изграден е от хрущяли,мускули и лигавица. Гръкляна притежава едно специялно капаче- надгръклянник, което може да затваря и отваря трахеята. Когато човек преглъща то затваря входа и така не могат да попаднат чужди частици в трахеята. Гръкляна участва в гласообразуването чрез специялни гласови връзки.

Трахеята е продължение на гръкляна. Изградена е от грущялни полудъги така подредени че осигуряват достъпа на въздуха независимо от положението на тялото. Трахеята е покрита с един слой ресничест епител осеян с много слизни жлези. Секрета на тези жлези полепва прашинките успели да преминат другите бариери. Трахеята се разделя в долната си част на два клона- бронхи, единия влизза в десния бял дроб другия в левия. Всеки бронх се разклоява на по-малки разклонения и така се образува бронхиалното дърво. Краините разклонения се наричат бронхиоли.

Обемисти органи които изпълват почти гръдния кош. Основата на всеки бял дроб лежи върху диафрагмата а върха му леко надхвърл нивото на ключицта. Основния елемент изграждащ белия дроб е алвеолата-белодробно мехурче. Алвеолите са най-краините разклонения на бронхите. Стената на алвеолите е извънредно тънка. Алвеолите са преплетени с плътна мрежа от капиряли.Белодробната тъкан наподобява гъба. Броя на алвеолите в белите дробове е около 750 мил., а общата им повърхност е около 100 км. Всеки от белите дробове е обвит от двупластна съединителнотъканна обвивка-плевра. Външния пласт покрива гръдния кош а вътрешния белите дробове. Пространството между двата пласта е херметически затворено. Там се намира малко теност улесняваща движението на белите дробове. Увеличаване на тази течност е болесно състояние-плеврит.

Основната функция на дихателните органи е да осигоряват газовия обмен в организма. Дишането се осъществява чрез ритмични свивания и разшурения на гръдния кош.- вдишване и издишване.

Вдишването-осъществява се благодарение на съкращението на външните междуребрени мусколи и диафрагмата. Гръдния кош се разширява. Подобно на вакуумна помпа, гръдния кош увеличава белите дрпбове,аувеолите се разширяват и засмукват въздух.

Издишване-започва непосредствено след спиране на вдишването. При спокойно дишане е пасивен процес. Гръдния кош се свива и отпуска надолу, белите дробове се свиват и въздуха се изтласква навън. Ако дишането е усилено в работа се включват и вътрешните междуребрени мусколи, мусколите на гръдния кош и на корема при здрав човекдишането е ритмичен процес. С възрастта се променя и честотата на дишането. Новороденото диша около 60 пъти в минута при възрастни е 12-14 пъти в минута. Спортистите дишат 8-10 пъти в минута, но по-дълбоко. Честотата на дихателните движения може да се променя и волево. При покой за 1 минута човек поема около 7 литра въздух. При работа се увеличава количеството на вдишания въздух според нуждите на тялото.

Как се осъшествява обмена на газовете в белите дробове. Най-напред ще разгледаме каква промяна настъпва във въздуха когато излиза от белия дроб.

Състав на атмосферния и издишания въздух в %
При вдишване	При издишване
N₂ 78	N₂ 78
О₂ 21	O₂ 16
CO₂ 0,04	CO₂ 4
H₂O 0,50	H₂O 6
Други газове 1	Други газове 1

От таблицата става ясно,че една част от кислорода е усвоена при вдишване, а при издишване е увеличен процента на CO₂ и водата. Обмена на тези газове става в белите дробове чрез алвеолите и капилярите. Както споменахме преди алвеолите са преплетени от гъста мрежа капиляри. Кислорода (О₂), който се намира в алвеолите е в по-голяма концентрация отколкото в капилярите. За това се осъществява преминаване на кислород от алвеолите в капилярите. Въглеродния двуокис е в по-голяма концетрация в капилярите, той преминава от капилярите към алвеолите. Тази газова обмяна е възможно да се осъществи само ако алвеолите и капилярите са здрави, чисти и влажни. Всичко, което отнема тези условия нарушава процеса дишане - цигарен дим, мръсен прашен въздух и възпаления. Дишането се регулира по хуморален и нервен път.

Хуморалният начин включва това, че когато въглеродния двуокис се увеличи в кръвта дразни центъра на дишането и мозъка регулира честотата на дишането до набавянето на липсващия кислород. Нервният път за регулация се осъществява чрез блуждаещите нерви, които предават импулсите до мозъка.

Съставена е от бъбреци,пикочопроводи, пикочен мехур и пикочен канал. В бъбреците се образува урината, която се отстранява от тялото, чрез пикочопроводните пътища. С урината се отделят ненужните и вредни за него крайни продукти от обмяната на веществата. Така се потдържа водно-солевото равновесие в организма.

Бъбреците имат бобоиднаформа с гладка повърхност. В бъбрека навлизат бъбречна артерия и нерви,а излизат бъбречната вена и пикочоровода.Принадлъжен разрез на бъбрека се различават два слоя-външен коров и въттрешен сърцевиден. Вътрешния слои е образуван от 10-12 пирамиди. Върхът на всяка пирамида се отваря в бюъбречно легенче, което продължава в пикочопровод. Външния слои е изграден от нефрони. Нефрона представлява малко телце образувано от капиляри и каналчета. Малки кълбца от капиляри-.................... телца. обвити от двустенна капсула образуват гломерули. От гломерулите почват каналчета обвити от гъста мрежа капиляри. Всички те обазуват нефрона. Двата пикочопровода са дълги около 30 см. Те се насочват на долу успоредно на гръбначния стълб, на края се отварят в пикочен мехур.

Пикочния мехур е разположен в малкия таз. Кух мускулест орган с вместимост около 500 ml. От долния край на пикочния мехур започва пикочния канал(уретра). При мъжа е дълъг около 20 см., а при жената 5 см. В началото на уретрата има един пръстеновиден гладък мускул –неволев, а по-навън се намира напречно набразден мускул-волев. Те осигуряват изпразването на мехура. Когато пикучния мехур се напълни над 200 ml се поражда импулс за уриниране.

Формирането на урината като количество и качество зависи от 3 основни процеса: филтрация,обратно всмукване и секреция.

Филтрация- тя е физичен процес. Филтрацията зависи най-много от налягането на кръвта в капилярите. Филтрирането се осъществява в гломерулите. През този филтър преминават свободно всички съставки на кръвта без формените елементи и големите белттъци. Така филтрираната течност се нарича първична урина. За 24 часса тя е около 170 литра. След това тази първична урина се преработва като голяма част от водата, солта 99 % и глюкозата 100 %, и някои други съставки се всмукват обратно в капилярите и се връщат обратна в кръвта в, урината остават крайните продукти от обмяната на врществата-пикочна, лимончна киселина, амониева и лекарства ако са приемани в тялото. Окончателната урина за 24 часа е около 1,5 литра. Процеса на обратно филтриране е активен и изисква енергия. Регулацията на пикочообразуването се регулира чрез нервната система и хормоните.

Състав на атмосферния и издишания въздух в %