Упражненията
Удивителни
и фантастични са постиженията на
съвременната цивилизация. Построени бяха
големи градове, създадени са и изкуствени
морета и канали, работим не само физическа
работа, но и умствена. Привикнахме към
растящия поток от открития и постижения,
към полетите в космоса и спускането в
океаните, към експерименталните
изследвания на атмосферата и почвата на
другите планети, към “чудесата” на
електрониката, към това, че се създават
изкуствени сърца, прави се трансплантация
на органи и може
само за няколко часа да попаднеш, в който и
да е ъгъл от нашата планета.
Изчезнаха
епидемиите от чума, черна вариола, холера,
които някога вземаха милиони жертви. С
разрастването на цивилизацията се повишава
и ефективната медицинска помощ.
Обаче, без да
се взема под внимание успехите по медицина,
увеличения брой на лекарския персонал,
болничните легла и т.н., расте и числото
на “дегенеративните” заболявания, които
често наричаме болести на цивилизацията.
Хората продължават да умират от рак, а
смъртността от сърдечно-съдови заболявания
в последно време крие застрашаващи размери.
По
данни на ВОЗ в света от сърдечно-съдови
болести ежегодно умират около 12 мил. човека,
като значителна част от смъртните случаи се
пада на болестта инфаркт на миокарда.
Съвсем не е чудно, че тези болести започнаха
да се наричат
“убийци №1”.
Сърдечните заболявания отнасят в гроба
хора в работоспособна възраст, понякога в
разцвета на силите си, а много често съвсем
млади хора. В последно време зачестява
коронарната болест.
Но
защо днес този проблем стана толкова
заплашваш? Коя е причината?
Един от
основните фактори за развитието на
сърдечно-съдовите болести е отсъствието на
адекватно физическо натоварване. Животът в
цивилизованите страни изисква сравнително
малко физически труд.
Разбира се, трябва де се отбележи, че
нарастването на сърдечно-съдовите болести
е характерно за бързорозвиващите се страни,
с техния висок промишлен потенциал,
непрекъснато нарастващия информационен
поток и други. Всичко това води до
бездействие на мускулите и покачване на
напрежението.
В слаборазвитите страни, почти не
съществува заплаха от тези болести. По
правило атеросклерозата е непозната в
икономически изостаналите райони, както и
при столетниците. Кръвното налягане при
тези хора обикновено е 120/70 мм рт.ст.
Възниква
въпроса: Възможно ли е в условията на
съвременната цивилизация да се намали
заплаха от сърдечни заболявания, а след
това да се сведат до минимум заболелите от
тези болести, както бяха победени чумата,
холерата, едрата шарка и други опасни
болести от миналото. За да си отговорим на тези
въпроси, нека да си припомним как работи
човешкото сърце.
Човешкото
сърце е сравнително малък орган. По размери
то е малко по-голямо от човешки юмрук, а тежи
около 300гр. Сърцето е кух орган. За основа
на стените, му служи мускулеста тъкан -
миокард. Вътрешната преграда го разделя на
две - дясна и лява. Всяка половинка се дели
на горна и долна камера, т.е. сърцето е сбор
от две предсърдия и две сърдечни камери.
Специални клапани направляват постъпилата
кръв от предсърдието в сърдечната камера,
от сърдечната камера в аортата и
белодробната артерия.
Функцията
на сърцето е изтласкването на кръвта. В този
процес обогатената с кислород кръв,
постъпва от лявата камера в аортата, като по-нататък
по артериите достига до всички органи и
тъкани на организма. Така те са снабдени с
кислород и хранителни вещества. От органите
и тъканите, бедната вече на кислород кръв и
наситена с въглероден двуокис, се отправя в
дясната половина на сърцето - първо в
предсърдието, а след това в сърдечната
камера. Чрез белодробната артерия тя
постъпва в белите дробове, където се
освобождава от въглеродния двуокис,
обогатява се с кислород и отново се връща в
лявата сърдечна камера. Пътя й от дясната
сърдечна камера в белите дробове, а от там в
лявото предсърдие, се нарича МАЛЪК КРЪГ на
кръвообръщението. По- дългия път - от лявата
камера в органите и тъканите, а от там към
дясното предсърдие - ГОЛЯМ КРЪГ.
Сърцето често
се нарича помпа. Ден след ден, седмица след
седмица, месец след месец, година след
година, сърцето непрестанно изтласква кръв.
При положение, че животът ни не е свързан с
тежък физически труд, то средно за едно
денонощие сърцето изтласква до 10тона кръв,
а за една година - 3650тона. Също така,
количеството кръв, което едно сърце
изтласква в покой в продължение на един
човешки живот е равна на количеството нефт
в 13 танкера, като всеки от тях е
натоварен с 1 000 000
барела.
Какво
ще стане с човек, за когото е характерно, че
води застоял живот, а трябва да измине бързо
200-300м? Той получава сърцебиене и броя на
сърдечните съкращения ще се увеличи до 120-125уднара
в минута, а времето за отпускане на сърцето
значително намалява. В резултата на това в
сърдечните мускули настъпва кислороден
глад , който довежда до пълна мускулна умора.
Сърцето
на тренирания човек няма да попадне в
подобни ситуации. То получава необходимия
кислород, макар натоварването да
предизвиква намаляване на сърдечния ритъм.
При него в пози момент интервала за
отпускане на сърцето расте. На своя ред това
подобрява нормалния приток на кръв и
облекчава изхранването на сърдечния мускул.
При
забавен ритъм сърцето работи по-добре и е по-продуктивно.
Тренираното
сърце икономисва 28000удара дневно или един
млн.годишно.
ИЗВОД: Физическите възможности при хора, които
тренират постоянно са по-високи от тези,
които не тренират. Кръвообръщението е
живота на организма. Задачата на сърцето е
да снабдява целия организъм с кръв, богата
на кислород и хранителни вещества. Ако
редовно се занимавате с физически
упражнения вие ще укрепите сърцето си и то
ще работи много по ефективно.
Артериите
снабдяващи сърдечния мускул с кръв ще
увеличат диаметъра си и така ще бъде
избегнат често срещаният риск от сърдечен
пристъп. Подобрява се храненето на
сърдечния мускул и снабдяването му с
кислород. Нормализира се кръвното налягане
и значително намалява риска от поява на
тромби и ембули. Благодарение на
упражненията нараства обема на
изтласкваната от сърцето кръв, при едно
свиване. При спокойствия сърцето ще бие по-рядко.
Например: Сърце , което по-рано е биело 80 пъти в
минута, то сега ще има 60 удара в минута или
както споменахме по-горе, отпадат излишните
28 000 удара ежедневно.
Физическите
упражнения ще ви помогнат да разпределите
ресурсите на сърцето за по-дълго време и вие
ще се насладите на добро здраве и дълъг
живот.
Едно
от най-добрите средства за понижаване на
нервно-емоционалното напрежение е
физическото натоварване, което не само
отстранява отрицателните действия , но
променя положително и характера на човека.
Този феномен се обяснява с това, че при
редовно и дълго физическо натоварване,
количеството на антидепресивните хормони /ендофинде/,
се удвоява. Тези хормони отстраняват
депресията. Човек се чувства бодър, спокоен
и гледа оптимистично на нещата. Освен това
физическите упражнения отпускат мускулите,
набиращи се под напрежение и спира
негативните емоции. Вие се чувствате по-добре.
По-малко се гневите и раздразнявате.
Физическите упражнения развиват
умствените способности, придават
допълнителна енергия, организмът става по-издръжлив
на емоционални атаки в следствие на което
границата на умората става по-висока.
Когато
изучаваме смъртните случаи сред мъжете и
жените и ги сравним с физическото състояние,
картината е следната. Най-висока е
смъртността при мъже и жени, които не се
натоварват физически. Трябва да споменем
обаче, че при жените от тази група ,
смъртността е по-ниска. Този феномен се
обяснява с това, че физическата активност
на жените при всички случаи е по-висока от
тая на мъжете, тъй като жените вкъщи имат
определени задължения. Данните показват, че
съществува зависимост между сърдечно-съдовите
заболявания и
физическото състояние. Както се вижда най-висок
е процентът при мъже и жени с ниска
физическа активност. При проучвания на 1000
такива жени смъртността е 7,4%, а при мъжете -
24,6%. Ако страдате от болно сърце - хипертония,
наднормено тегло, диабет и др. болести - не
разчитайте изцяло на лекарствените
средства, но започнете редовни физически
упражнения.
Данните, са
получени в резултата на изследвания
проведени всред спортистки и жени, които не
спортуват, във връзка с възникване на риск
то рак на млечната
жлеза. Данните показали, че при жените с
малка физическа активност, риска от
развитие на рак е почти двоен в сравнение с
другата група - спортуващите.
Проведен е бил експеримент
с цел установяване влиянието на един
порцион храна върху човешката издръжливост.
В него са участвали жени практикували спорт,
които една седмица преди това са били
подложени на различни диети. Опита е
включвал следното: жените е трябвало да
въртят педалите на велометър до
прималяване. С най-малко време са се
представили тези, които били подложени на
месна диета. Умората при тях настъпвала
след 1,30 часа. Другите, чийто храна е била
полувегетариантска, завършили след 2часа.
Най-издръжливи се оказали тези от тях, които
били подложени на вегетарианска диета.
Тяхното време е било почти 4 часа. Същите
резултати са били получени при изследване
на професионални спортисти. При
провеждането на ежегодния пробег “Космонавтика”,
са били включени група спортисти хранещи се
с растителна храна. Основната група е била
съставена то професионални маратонци, в
чиято диета е била съставена от
номенклатурата на Института по хранене и е
включвала храни богати на белтъчини,
мазнини и въглехидрати. Голямо е било
учудването на журито, когато спортистите
пресекли финалната линия. Първите били
много преуморени, а участниците от
експеримента т.с.вегетарианците - бодри и
свежи. От преведените примери се вижда, че
физическата издръжливост зависи от
дажбата храна.