ХРАНАТА И ЦЕЛУЛОЗАТА

 Какво представляват растителните влакна? Какво е целулоза?

Целулозата или растителните влакна са структурните елементи на клетъчната стена на растенията. Тя се съдържа в листата, колените, стъблата, грудките, плодовете и включва в себе се целулоза, хемицелулоза, пектин и лигнин. Дълго време тези хранителни влакна са се считали за ненужни баластни вещества, от които хората са се опитали да се избавят чрез сокоизтисквачката. В последно време е доказано, че те са необходими за здравето и се явяват важен елемент от рационалното хранене. От хранителните влакна - целулоза, хемиделулоза и лигнина, са неразтворими, а пектина  е разтворим, което обуславя и различното им влияние в организма. Различните растения имат различна комбинация от растителни влакна. При приемане на различни растителни продукти тези съставки са различни и помагат да се стигне до едно балансирано хранене. В ягодите и бобовите храни се съдържат най- много влакнини. Добър източник на влакнини е цялото зърно и кореноплодните, особено тяхната кора. Другите плодове и зеленчуци също са добър източник на влакнини. При рафинирането, хранителните продукти губят влакнините . В животинските продукти- месо, мляко, сирене, растителните влакнини не съществуват. Влакнините се губят при рафинираната (бяла захар) и растителното (слънчогледово) масло. В алкохола няма влакнини.

 ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ВЛАКНИНИ

1.     Най- ефективни източници: плодове със семена, ягодите, зрелия боб, семената, орехите.

2.     Превъзходни източници: цялото зърно, кореноплодните, кръстоцветните зеленчуци (от сем. Кръстоцветни)- цветно зеле, броколи, зелено зеле.

3.     Добри източници: плодове заедно с кожата и зеленчуци, които не са посочени по-горе.

4.     Бедни източници: бяло брашно, макарони, сокове

5.     Не съдържат влакнини: мазнини, масла, алкохол, захар, мед и всички животински продукти /месо, яйца, сирене, мляко, риба/.

 Съдържание на влакнини в различни хранителни продукти.

Хранителен продукт

гр.

Хранителен продукт

гр.

Месо

0

овесено брашно

9,5

алкохол

0

ръжено брашно

12,9

млечни продукти

0

бяло брашно

3,6

ябълки

2,0

пълнозърнесто брашно

10,9

сок

0,1

грах

3,8

банани

1,9

боб

7,8

ягоди

3,4

захар

0

пъпеш

0,5

зеле

3,1

круши

3,0

цвекло

2,6

царевица

1,8

моркови

3,2

пуканки

11,3

лук

,21

царевичен хляб

2,5

домати

0,8

ръжен хляб

8,3

картофи

2,0

бял хляб

2,0

гъби

1,9

 

Как да увеличим употребата на влакнини?

1.     Трябва да консумираме такова количество растителна храна, която ще ни набави 35гр. влакнини.

2.     Растителната храна да се приема в натурален вид, а не във вид на сок.

3.     Използвайте не пресято брашно от производителя

4.     Плодовете и зеленчуците да се консумират с обвивката.

5.     Всеки ден да се включва в менюто бобови храни - добавяйте ги в супата, салатата, правете ги на пюре, котлети.

6.     Яжте плодове и зеленчуци на всяко хранене.

7.     За приготвяне на каши, използвайте цяло зърно пшеница или царевица. Това е пълноценна храна за хората.

8.     Ако огладнеете яжте плодове и зеленчуци, а не сладки и мазни храни.

 Хора употребяващи храна с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на влакнини, обикновено поучават около 11 грама влакнини на ден!

 Ролята на влакнините в запазването на здравето!

Влакнините определят времето, през което храната ще се задържи в различните отдели на храносмилателната система - уста, стомах, тънки и дебели черва. В това се състои най-ефектната им  функция.

УСТА: Влакнините предизвикват щателно, бавно дъвчене; стимулират слюнкоотделянето и спомагат за усвояването на въглехидратите.

СТОМАХ: Храната съдържаща голямо количество влакнини е нискокалорична, но дава чувството за насищане, защото влакнините й придават грубост и обем. След приемане на такава храна, човек дълго време се чувства сит.

ТЪНКО черво: Влакнините, съдържащи се в храната, задържат гликозата и възпрепятстват бързото й всмукване от тънките черва, което при диабета предпазва организма от резки спадове на нивото на кръвната захар!

ЖЛЪЧКА: Изливащият се в червата жлъчен сок и холестерин, влакнините помагат да се  обработят  излишните жлъчни сокове с холестерин, което предотвратява обратното всмукване на холестерина в кръвта и образуването на жлъчни камъни в жлъчния мехур.

ДЕБЕЛО черво: Влакнините стимулират перисталтиката  на червата и бързото им изпразване. Заедно с това, те всмукват токсините, канцерогенните вещества, понижават интоксикацията и риска от заболяване на рак на дебелото черво.

 Заболявания:

1.       Запек: Влакнините, които се съдържат в храната се свързват с водата в резултата екскрементите стават меки и обемисти. Това способства за често и леко изпразване на червата. От твърдите изхождиня се образуват рани, разширени вени на ануса /хемороиди/ и  при възпаления на раните се развива дивертикулит и други заболявания, а може и рак от задържането на токсините. Диета с високо съдържание на влакнини предпазва от възпаление на апендесита.

 2.       Атеросклероза, ИБС и инсулт: Холестерина запушва кръвоносните съдове и води до тези заболявания. Влакнините съдържащи се в бобовите и зърнени култури, в плодовете и зеленчуците способстват за понижаване на холестерина в организма.

 3.       Камъни по жлъчните пътища: Влакнините нормализират отделянето на жлъчuата и така предотвратяват пренасищането на жлъчните пътища с жлъчка и образуването на камъни.

 4.       Рак на дебелото черво: Използването на големи количества растителни влакнини може да предотвратят образуването на рак на дебелото черво. Предполага се, че механизма на защитно действие на растителните влакна се състои в намаляване престоя и взаимодействие на храната, която постъпва в червата и образуващите се в нея канцерогенни вещества със слизеста обвивка на червата. Заедно с това антитоксилния ефект на влакнините се обуславя от поглъщателната и м способност на токсини в червата.

 5.       Затлъстяване: Храната, която съдържа голямо количество влакнини и е необходимо повече време за смилане и сдъвкването й, способства за успешно слюнкоотделяне. Така въглехидратите се усвояват по лесно. Стомаха се пълни бавно и създава чувство за ситост и притъпява чувството за глад за продължително време. Планът за борба с наднорменото тегло включва въздържане от мазни храни и употреба на растителни, които съдържат малко калории и голямо количество влакнини

 6.       Диабет: Влакнините водят до равномерно усвояване на захарта. Това предпазва организма от високи или резки концентрации на захар в кръвта./хипо- и хипергликемия/ и намалява потребността от инсулин. 

7.       Пикочни камъни: Употребата на захари и месо предизвикват повишено отделяне на калций и други продукти на обмяната чрез урината. Това от своя страна увеличава вероятността от образуване на камъни по пикочните пътища. Растителната храна намалява риска от появата на такива камъни.

 8.       Дефицит на хранителни вещества: В граната с високо съдържание на влакнини се съдържа витамини и минерални вещества от  50-70% повече отколкото в други храни.

 9.       Хемороиди, грижа за хранителния отвор на диафрагмата и вариноните разширения на вените: Влакнините правят изпражненията меки и премахват напрежението при придвижването на твърдите такива. Това е профилактика срещу хемороиди и снижава налягането на кръвта в кръвоносните съдове на ануса и вените на ректума.

 10.    Колит /възпаление на дебелото черво/ и гладуването: Употребата на храна с влакнини и достатъчни количество вода, облекчават провеждането на храната по червата и способства за нормална стойност на рН в червото, което от своя страна предпазва от колит. Затова, за нормалното функциониране на дебелото черво вместо предложеното често гладуване, трябва да употребяваме храни с високо съдържание на влакнини Това е Божият план за съхраняване на здравето.

 11.    Язва: Влакнините като почистваща гъба, помагат на храната да се придвижи по целия храносмилателен тракт. При  богата на влакнини храна, последната преминава през целия хранителен тракт за 24-36часа, а при диета - това време се удължава на 72часа. Влакнините предпазват от процеси на гниене в храносмилателната система и понижават възможността за развитие на язви. Такива хора много рядко страдат от язвени болести.

 Покълнали семена.

 Най-ценните хранителни вещества , водещи до жизненост и растеж се намират в семената. Семената могат да се съхраняват години, но при покълването се увеличава тяхната хранителна стойност и витамини. Семената са най-мощната част на растението. Даже растенията на бедна почва, дават семена с високи хранителни стойности. Семената представляват едно съзряващо бъдещо растение. Сред най-важните хранителни елементи на семената можем да отделим комплекта от витамините от група В, висококачествени белтъци, витамини А, Д, Е, калций, ненаситени мазнини, фосфор. При покълването на семената в тях се увеличава съдържанието на витамини от група С, А и В комплекс, а също и съдържание на ферменол. Например при покълване на зърното на пшеницата в течение на 3 дни се получават следните изменения: тяхното тегло се удвоява, съдържанието на витамин Е се увеличава 300%, а съдържанието на витамин В и С се увеличава от 20-600%.

 Покълване на семената.

Всякакви еднородни семена /цели/ могат да бъдат покълнали и използвани за храна. При покълване по биологичен път се достига резултат, както при печене, варене или други преработки. Така семената стават по-лесно смилаеми. Например покълването на бобови семена е особено подходящо за хора страдащи от нарушение в храносмилането или прекалено газообразуване в червата. Семената, които искате да покълнат се слагат в буркан или чаша. Различните семена имат свои особени качество и вкус. Някои семена стават особено вкусни, когато ръста им достигне 2-4см, други - когато кълна им едва превишава размера на самото семе.

 Техника на покълване:

Необходими продукти и етапи на техниката на покълване.

І. Свободни от химически добавки семена от соя, боб, леща, царевица, люцерна и други.

ІІ. Буркан с широк отвор, марля за отвора и ластик за прихващане на марлята.

Ако се снабдите с достатъчно количество семена вие ще можете през цялата зима да си набавяте дефицита от витамини и хранителни вещества.

 Механизъм на покълване:

1.      Сложете една чаена лъжица семена в буркан  от  0,5л. и залейте с топла вода, така че де се покрият семената. В този вид те трябва да престоят една вечер или 8-12 часа, след като са измити добре. Малките семена престояват 4-5часа, а големите 15-20 часа.

2.      На сутринта излейте водата, промийте ги и разнесете семената на равен слой в буркана

 /по стените/.

3.      Така приготвените семена сложете на топло и тъмно място 20-23 градуса.

4.      Щателно ги промивайте с топла вода 2-3 пъти на ден. След промивката отново ги разпределете на равни слоеве, за да могат всички да получат равномерно светлина и да имат пространство да растат.

5.      След няколко дни, в зависимост от семената /6-7дни за люцерната/, когато станат зелени  израстъци с височина 3-4см и с 2зелени листенца, кълнчетата са готови. Така приготвени те се съхраняват в найлоново пликче в хладилника.

6.      Яжте тези семена в чест вид или с лимонов сок, сол и растително масло. Те могат да бъдат отлична добавка към вашата салата, сандвич и украшение на блюда, особено през зимата.

 

към главната страница

към здравната страница