Светилището – Бог с нас

1

Въведение

Целта и предназначението на светилището са изразени с категорична яснота в Божията заповед към Моисей:
„И да ми направят светилище, за да обитавам между тях” (Изход 25:8).

Ако в книгата Битие ние се запознаваме с Твореца и Законодателя на Вселената и на нашия свят, в книгата Изход виждаме величавата намеса на нашия небесен Баща в избавление потомството на неговия приятел Авраам. От това потомство Бог създава Свой народ, който става притежател на смайваща с възвишеността и отговорността си привилегия – да бъдат „първородни” на Господа. Със заповедта да изградят светилище Бог дава на израилтяните възможно най-трогателното и в същото време най-задължаващото доверие към тях. Господ копнееше да бъде всеки ден до Своите скъпи чеда и чрез светилището Той им подаряваше Себе Си. 1500 години по-късно нашият Спасител и Господ Исус Христос се помоли за първородните:
  „Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал, за да гледат Моята слава...” (Йоан 17:24).

„За изграждането на светилището бяха необходими големи и скъпо струващи приготовления – изискваше се голямо количество най-скъп и рядък материал, но Господ прие само доброволни приноси... Предаността към Бога и духът на саможертва бяха първите неща, необходими за приготвяне обиталище на Всевишния... Целият народ се отзова единодушно... Недоволствата на израилтяните и изливането на Божиите присъди над тях поради греховете им са записани за предупреждение към следващите поколения. Но и тяхната преданост, ревност и щедрост са пример, достоен за подражание. Всички, които обичат поклонението на Бога и оценяват благословенията от Неговото свято присъствие, ще проявяват същия пожертвувателен дух, когато се приготвя дом, където Той може да се среща с тях; ще желаят да дадат на Господа приношение от най-доброто, което притежават...” ¹

Първата група съдържа скъпоценните метали злато, сребро и мед. Общото за тези три метала е, че не ръждясват. Думата „мед” по-скоро визира сплавта бронз. Пречистените злато, сребро и мед блестят и отразяват светлината по един пленяващ зрението начин. Тези метали биват пречистени (рафинирани) посредством стапяне при много висока температура. Като символи в една нагледна картина на откровение те говорят за трите най-важни аспекта в личността на Исус Христос.

Златото – вярата Христова (виж Откр. 3:17; 14:12б); оправдание и освещение чрез вяра в Исус.

Среброто – Христовото слово (виж Пс. 12:6). Неговите думи са милувката, която храни и укрепява всички, „думите на веяен живот” са най-благодатната среда за съществуване и израстване на всяко Божие дете.

Медта – Тялото Христово (виж Езек. 40:3; Дан. 10:6; Откр. 1:15).

Апостол Петър съветва християните как, като Божий народ, да изградят светилището на своята вяра:
„При Когото, идвайки като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Христа Исуса.” (1 Петр. 2:4,5).

Ние, християните, трябва да направим нашия Господ видим за останалия свят като пристъпваме към престола на Отца с вярата на Исус, говорещи думите на Исус и като сме части от Христовото тяло. Това тяло бе както олтарa, така и принесената на него жертва; то бе умивалника и съдържащата се в него вода. Христовото тяло, както се вижда от символиката на жертвения олтар и умивалника, съдържа както вода, така и огън. Тези два елемента са представени в Библията като инструменти на Божиите съдби. Първата съдба дойде при всемирния потоп, а втората предстои да дойде като всемирен огън. Сам Исус свидетелства чрез пророческото слово за Своето тяло:
„Затова Христос, като влиза в света, казва: Жертва и принос не си поискал, но приготвил си ми тяло.” (Евр. 10:5).

Христовото тяло, символизирано от медта, е съдържател на най-властните атрибути на Бога като Цар на царете и Източник на любов и светлина. Апостол Павел ни напомня, че „нашият Бог е пояждащ огън” (Евр. 12:29), а Моисей в песните си сравнява нежната любов на Отца с благословението на дъжда (водата, идваща от небето): „Учението ми ще капе като дъжд; думата ми ще слезе като роса; като тънък дъжд на зеленище и като пороен дъжд на трева, понеже ще провъзглася името на Господа, отдайте величие на нашия Бог” (Битие 32:2,3).

В една от следващите статии ще разгледаме подробно дълбоката символика на жертвения олтар и умивалника като белези за време, отбелязващи началото и края на духовната година в Израил, простираща се от Пасхата до Празника на шатрите.

Втората група материали е представена в Изход 25:4. Можем условно да я наречем групата на текстилните материали. Подобни скъпоценни платове са били използвани само за изработка на царски одежди, затова тяхното приготовление по никой начин не дава основание да се смята, че те струват по-малко или нямат такава стойност както златото, среброто и медта. Често пъти повтаряме, че трябва да бъдем облечени в дрехата на Христовата правда. Божието слово, обаче, винаги ни изненадва с неподатливостта си към човешко схематизиране и затваряне в шаблони. Както се вижда, групата на тъканите съдържа пет елемента. Първите четири наистина пасват на разбирането и очакването за тържествена царска одежда от синьо, мораво, червено и висон, но последният, „козината” (в оригинала е дадено „кози косми” – Библия на крал Джеймс, 17 век) просто се оказва несъвместим с нашите представи. Бог е наистина пречуден Възпитател и Учител, удивляващ с простите средства, чрез които събужда нашия ум към размисъл. Тази малка непретенциозна дума „козина” е сякаш един предшестващ въпросителен знак, с който Бог ни пита „Наистина ли всичко ви е ясно относно тези обикновени наглед неща?” Нека видим какво се крие зад тази скромна поредица от материали. Да започнем с изследването на посочените цветове. Преходът от синьо към мораво, червено и накрая до белия висон, събужда у нас усещането за нещо много познато. Библията определя синия цвят като символ на основата на Божия престол: „И видяха израилевия Бог: под нозете Му имаше настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе” (Изход 24:10).

Мораво и червено са цветовете, които Библията определя като символи на греха и престъплението. За отговор ще използваме познатия стих от Ис. 1:18: „... ако греховете ви са като мораво... ако са румени като червено...” Към този стих ще се върнем след малко, за да изясним една проста, но изумително дълбока зависимост в поредицата на световете. Друг стих, потвърждаващ този символичен смисъл на червеното и моравото срещаме в Откйр. 17:4, 6.

Остана да изясним значението на цвета на висона (лена). Откр. 19:8 (също познат стих) ни казва: „И на нея [жената, символ на църквата] се позволи да се облече в светъл и чист висон”. Висонът е свързан с белотата и чистотата на неопетнената Христова правда, намерила израз в праведните дела на светиите. И все пак какво ни казва Бог с тази поредица от четири цвята? Божественият начин за отстраняване на греха е даден в символиката на тази семпла поредица, която бихме могли да изразим аритметично по следния начин:

синьо + /мораво + червено/ = бяло

За потвърждение можем да прочетем целия стих в Исая 1:18. От друга страна, спектралният анализ на светлината показва, че първото творение на Бога има подобна последователност в състава си. От невидимите ултравиолетови (морави) лъчи до белотата на светлия ден, „тъй щото видимото не стана чрез видими неща” (Евреи 11:3). Вероятно това е „тайната на изкуплението”, в която искат да надникнат и ангелите. Наистина, чудно е спасителното дело на Христос! Правдата и светостта на Божия закон, посредством Христовото тяло, пое върху себе си крещящата от мораво и червено греховност на човека и я превърна в светъл и чист висон – славата, с която са облечени обитателите на небето!

Сега се връщаме на последния елемент от тази група – „козината”. Най-вероятно само козите, които са били отглеждани и използвани за жертвени животни, са давали такава козина, която в онези далечни времена е била използвана и за облекло.

Обърнете внимание на деликатния преход от втората към третата група материали. Първо имаме козината, а след това основата, върху която тя расте – животинската кожа.

Третата група съдържа посочените два вида животински кожи, овнешки и язовски (делфинови или тюленови) и ситимово дърво. Тук еврейската дума, употребена за „кожа” е „ор”, което означава „гол”. Същата дума е употребена и в Битие 3:21, където научаваме, че Бог направи дрехи от кожа за Адам и Ева и ги облече! Този факт е очевиден, но много красноречив. Резултата от греха е срамът на голотата. Ние сме неспособни да прикрием този срам. Единствено Божият промисъл може да удовлетвори тази непостижима за нас потребност. Само кожата на принесения в жертва за греховете ни Агнец може да прикрие смъртната голота на човека.

Споменаването на ситимовото дърво като материал има своето назначено от Бога място в тази поредица. Ситимовото дърво изпуска бяла благовонна смола, която отблъсква насекомите. От друга страна, целият земен живот на Исус беше белязан от присъствието на дървения материал. Божият Син взе образ на слуга и в земния си път се трудеше като дърводелец. Знаменателно е, че в библейската история на човешкия род Бог промисли спасението на верните си чеда чрез двама най-изтъкнати дърводелци – Исус и Ной. Последните години от живота на Исус бяха белязани от сянката на един груб дървен инструмент за мъчителна смърт – Голготския кръст. Голгота трябва постоянно да ни напомня колко струваше на Бога да облече нашата греховна голота с кожата (живота) на принесения в жертва непорочен Агнец.

Четвъртата група съдържа материали, които поддържат или използват огнените пламъци по един забележителен начин. Чистото дървено масло щеше да поддържа постоянната светлина в интериора на Светая. Благоуханните смоли и благовония, смесени с дървеното масло, щяха да дадат сместа на мирото за помазване. Мирото се получава след „варене” (т.е. отново след съприкосновение с огъня).

Благовонният тамян можеше да разнася скритото в състава му благоухание само ако бъдеше поставен върху огън. Отново виждаме, че огънят е средата, в която това неподражаемо ароматно кадене можеше единствено да действа. Вижте дълбочината на символичната последователност, рисуваща действието на Светия Дух при нашето приближаване към Бога. Свещениците в древния Израил трябваше да пристъпват пред престола на Бога в светлината, осигурена от чистото (първоток) дървено масло. Те трябваше да бъдат покрити от благоуханието и наличието на мирото и да се присъединят към молитвите на народа извън светилището, като изгаряха благовонен тамян върху кадилния олтар (виж Лука 1:9,10). В тази прекрасна символна картина виждаме освещаващото присъствие на Духа като наша Светлина, нашият Печат за първородство (защото сме Христови, а Христос значи „помазаник” – наследник на царството) и като наш Посредник. в молитвите. "Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем как да се молим както трябва, самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания” (Римл. 8:26).

Петата група е тази на скъпоценните камъни. Те са разделени на две подгрупи- оникси и камъни за влагане в нагръдника. Две са основните характеристики, които даден кристал трябва да притежава, за да бъде считан за скъпоценен камък: /1/ начина, по който отразява светлината, и /2/ нивото му на твърдост. Светлината е Божественият арбитър за това колко скъпоценен е един кристал, но това не е достатъчно за даден камък да бъде считан за скъпоценен. Според световно приетата в минералогията скала на австрийския учен Мос, най-скъпоценни са онези камъни, които имат клас на твърдост 7, 8, 9 и 10. Следователно, високата степен на твърдост и способността да отразява светлината по един сияен начин, правят от християнина такъв скъпоценен камък, който е достоен за короната на Царя на царете (виж Зах. 9:16 б). Всичко това е непостижимо за човека, но с благодатта Христова тези две характеристики на християнския живот стават небесна реалност още тук на земята.   (Следва ...)


¹ Е. Уайт, „Препоръки към проповедниците” (връщане в текста) (начало)