Увод

Библията е най-скъпият дар, даден на човечеството. От възприемането на нейните учения зависи вечната съдба на всеки човек, тъй като тя съдържа Божието послание до човешкия род. В настоящoто електронно издание на "Основни учения на Библията" са изложени основните доктрини на Библията. Препоръчваме на читателя да чете бавно и да разсъждава върху всяка мисъл, защото библейската материя е много по-различна от всяко друго четиво, което съвременният човек познава, и защото книгата е написана в много стегнат стил.

Отделните глави са подредени в логическа последователност - затова препоръчваме книгата да се чете в този ред, в който е написана. Всяка следваща глава може да бъде разбрана правилно, само ако е усвоена добре предната.

Нашето желание е Бог да благослови искрения търсач на истината с духовно озарение, за да намери "Пътя, Истината и Живота".

Има ли Бог?

В религията, както и във философията, строго научното доказателство е немислимо. Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. Алберт Айнщайн казва: "Виждам часовника (т.е. творението), но не мога да си представя часовникаря" (твореца). А пророк Исая пише: "Вдигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила, и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва" ( Исая 40:26 ). От опит знаем, че всяко нещо има своя причина. Ето как Исак Нютон изразява това: "Удивителният ред във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество".

Напоследък някои космолози говорят за някаква логика в устройството на Всемира. Логика, която преследва определена цел. Излиза, че над Вселената властва разум. Библията казва за този Разум: "Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог" (Евр. 3:4). Дори скептикът Волтер пише: "... не мога да мисля, че този часовник (т.е. светът) няма часовникар".

Микросветът също говори за своя Творец и мъдростта Му. Физикът Макс Борн в есето си "Моят живот и възгледи" пише:" Атомът и аз бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и на Твореца".

Псалмистът възкликва: "Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всичките..." ( Пс. 104:24 ).

Вероятността да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че това може да се случи един път на 10³²¹ години. Имайте предвид, че възрастта на нашата галактика се изчислява на 10¹⁰ години! Великият Луи Пастьор е опровергал хипотезата за самозараждането и е доказал, че живот има само от живот. Христос представя този принцип с думите: "Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:26). Въпросът "Кой е създал Бога" е нелогичен. Ако Бог е създал всичко, т.е. ако е Първопричина на всичко и ако Той е създаден, това значи, че не е Първопричина.

Нека сега се обърнем към дилемата "има Бог, няма Бог" и да видим какви са последиците, произтичащи от двете решения. Ако няма Бог, ако човек е произлязъл от маймуната, тогава понятия като морал, нравственост, съвест, са без смисъл. Атеистичният принцип "Право е онова, което е полезно", е абсурд. Същото важи и за "Целта оправдава средствата". Такъв начин на разсъждение Библията представя в Пс. 14:1: "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да прави добро".

Съвсем различно изглеждат нещата ако реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен смисъл - формиране на добродетелен характер, стремеж към пълно единение с Бога, Ап. Павел изразява тази мисъл в Еф. 2:10 така: "Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим".

Щом има Бог, хората са братя, защото имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се отдалечаваме един от друг, няма какво да ни обединява. Защото в името на какво да обичам и почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, по култура, може би по образование, интереси или материално състояние? Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки човек за свой брат, независимо от хилядите различия и противоречия.

От гледна точка на човешката психика Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замени Божията любов и топлина. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и празно. Достоевски казва в книгата си "Бесове", че човек няма нужда само да е щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която да се стреми. Той има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост. Той има нужда да вярва в нещо, което не може да се достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Той има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. "Ако бихме лишили човечеството от това безкрайно велико, то би умряло от отчаяние", казва Степан Трофимович в последната глава на "Бесове".

Без Бога няма утеха. В Пр. 14:32 четем: "Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование".

Библията

Известният руски химик Ломоносов казва: "Съществуват две велики книги, които трябва да четем - природата и Библията. Първата, за да признаем Божието всемогъщество, втората - за да научим как да се спасим от греховете. Тя е най-старата и най-преследвана книга, но понеже е Божие слово, тя е неунищожима". Ап. Петър казва: "Всяка твар е като трева, и всичката и слава като цвят от трева. Но Словото Божие трае до века" (1 Петр. 1:24,25).

Преписвана и превеждана през вековете, днес тя е преведена на над 1800 езика.

Оригиналният текст на Библията не е променен, въпреки че има хиляди преписи и фрагменти. Прочутите пергаментни свитъци, намерени през 1947 г. край Мъртво море потвърждават, че оригиналният смисъл е запазен. Писана в различни епохи и от различни писатели, тя все пак не греши, говори истината и не си противоречи.

Генетиката, основана от Г. Мендел, откри законите за унаследяване на родителските белези и доказа стабилността на вида. Той варира в различните сортове и породи, които се приспособяват към различните условия, но всичко става вътре във вида! Библията казва, че треви, риби, птици, животни, са създадени "всички по видовете си" (Бит.1:11,12,21,24). По-рано библейските твърдения са били считани от известни учени като легенди. Но развитието на различните науки доказаха истинността им. Библията твърди, че само тя говори истината: "Същността на Твоето слово е истина" (Пс. 119:160; Йоан 17:17).

Библията има силата да промени грешника. Учени, философи и мъдреци са се мъчили да преобразят, да облагородят човека, но без успех. Единствено Библията е могла да стори това. Ерем. 13:23 казва: "Може ли етиопянин да промени кожата си, или леопард пъстротите си? Тогава можете да правите добро вие, които сте се научили да правите зло".

Било есента на 1787 г. Корабът "Баунти", на път от Англия за Таити е сполетян от бунт на моряците; те изгонват жестокия капитан Уилям Блай и се заселват на малкия тихоокеански остров Питкерн. Оженват се и започват един живот на пиянства, побоища и убийства. Най старият моряк, Адам Смит намира една Библия останала от кораба, разбира че такива хора няма да влязат в Божието царство, и започва да посещава един по един всички моряци. Чете им Библията. За кратко време в живота им настъпила пълна промяна, мирът се възцарил.

По-късно бившите моряци приемат учението на адвентистите от седмия ден и днес жителите на целия остров са адвентисти. Посетителите се учудват на гостоприемството и обноските им. В техния живот се изпълнило казаното в 2Тим. 3:16,17: "Всичкото Писание е Боговдъхновено и полезно за поука,... за поправление ... за да бъде Божият човек... приготвен за всяко добро дело".

27% от текстовете на Библията са точни пророчества. В Исая 46:9,10 четем, че само Бог е Този, "Който от началото изявява края". Ето като потвърждение един пример. В Откровение 9:15 е предсказано, седемнадесет века и половина преди да се случи, че Отоманската империя ще отслабне и че султанът ще потърси помощ, за да не се разпадне империята му. Това щяло да стане на 11 август 1840 г. Две години преди тази дата Йосиф Лич от Филаделфия, базирайки се на това пророчество, пише в пресата, че предстои капитулация на султана. Никой не повярвал, но когато две години след това се сбъднало пророчеството, всички разбрали, че Библията не е писана от хора, и пророците "са говорили от Бога, движими от Святия Дух", а не от своята воля (2 Петр. 1:21).

Библията е Божие послание до тебе и до мене, за да ни осветли относно смисъла на живота (1 Сол. 2:13). Тя ни посочва единствения Спасител, Исус Христос, и пътя към Божието царство. Поетът Иван Вазов заявява, че "на света няма няма по-мощна книга от Библията", и съжалява, че "тя е тъй малко позната и четена у нас".

Вяра и религия

Преди да представим истинската библейска вяра, нека видим що е религия. Религията - това са отношенията на човека с Бога. Има формални религии и те се изразяват във външни форми, ритуали и традиции. Правилната религия е чист и възвишен живот за слава на Бога и за доброто на всички хора. Порядъкът в природата, мъдростта и логиката, които виждаме навсякъде, ни говорят за един велик Дух, велик Разум - за Бога. Ап. Павел казва, че никой не е видял Бога, но силата Му се вижда ясно в Неговите дела (Римл. 1:20). Най-ясно обаче Бог се вижда в Словото Му - Библията, която ни посочва основния принцип на библейската и християнската религия. Бога можем да видим, да Му служим и да Го почитаме само чрез вярата.

Определението за вяра намираме в Евр. 11:1: "Вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат". Две неща са подчертани тук: Първо - "убеждение за неща, които не се виждат". Има хора, които казват, че не вярват в Бога, понеже не Го виждат. Електроните, магнитните вълни, радиовълните, са невидими, но ние твърдо вярваме, че те съществуват. Без тях съвременната техника, индустрия, а и живота, са немислими. Също така и обектите на вярата са невидими, но много неща в живота и в света говорят за съществуването им; Второ - "твърда увереност за ония неща, за които се надяваме". Да се надяваш в нещо значи да го желаеш и обичаш. Да вложиш сърце и душа в него.

В Евр. 11:6 четем за важността на вярата: "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят". Вярата в Бога не е само някакво чувство, но ясно понятие за Него. Между Бога и човека се създават лични отношения - Той "възнаграждава тия, които Го търсят", а към тези, които не Го търсят, няма да е благосклонен. Бог е една висша, разумна и етична личност. Ап. Павел казва, че Бог "обитава в непристъпна светлина" (1Тим. 6:16), а ап. Йоан, че "никой, кога да е, не е видял Бога" (Йоан 1:18). Въпреки това, личните отношения между човека и Бога са като на един любящ Баща и един добър син.

Библията говори за нова земя, за възкресение и за вечен живот. Тях ние приемаме чрез вяра. Основание за тази вяра ни дават пророчествата на Божието слово, които са изпълнени с математична точност. На база проверените и изпълнените истини в Библията, ние изграждаме вярата си и в онези библейски изявления, които сега не могат да бъдат проверени.

Нека сега да споменем и нещо много важно - връзката между вяра и дела. В Библията се говори за два вида вяра: "жива" и "мъртва". Живата вяра е послушна на Божията воля. Тя води живот на благотворителност и пожертвователност. Подтиква към покаяние, отказване от грехове, пороци и слабости. Има стремеж към Христоподобен живот. На мъртвата вяра з липсват всички горепосочени неща, тя се задоволява само със знание на Божията воля, но не и с изпълнение. В своето послание ап. Яков описва "мъртвата вяра" доста картинно (Яков 2:14-17), а патриархът Ной е пример за "жива вяра" (Евр. 11:7).

Коя е правата вяра? Защо има толкова много църкви и секти? Сборът от верските принципи, теоретичната страна на вярата, трябва да се базира на Библията. Ако нямат потвърждение в Библията, тогава те са човешко учение, отречени са от Бога и от истината. Може тези разбирания да са унаследени, да са ни мили, но не може ли за тях да се каже "ПИСАНО Е", те са фалшиви и противни на Бога.

За да не изпаднат хората във фалшивото, пророк Исая препоръчва едно златно правило: Тези, които се заемат да поучават, трябва да се базират на закона и на свидетелството на Библията, иначе, казва Бог, "няма зазоряване за тях" (Исая 8:20). Традициите, преданията, църковни събори (решенията им) не са в съгласие с учението на Библията. На такива поборници на човешки предания, Исус Христос заяви: "Напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди" (Мат. 15:9). Няма да се заблудим, ако следваме съвета на Исус в Йоан 5:39 : "Изследвайте Писанията понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене".

Ако ежедневно се храним със Словото Божие, ще се убедим в истинността на Евангелието и ще се освободим от съмненията по кой път да поемем, ще имаме сили да сме послушни на Бога, а не на човеци (Римл. 10:17).

Бъдещето на света

Бъдещето на света и на човечеството - това е вечният въпрос, който е стоял пред хората в миналото и днес. Човешкият интелект не може със сигурност да предскаже бъдещето. Само Бог е могъщ за това и Той го подчертава в Исая 45:11: "... Допитвай се до Мене за бъдещето". Чрез пророчествата в Библията Бог открива бъдещето.

В книгата Даниил, 2-ра глава, Бог открива политическата история на света от 603 г. пр.Хр. до Своето Второ пришествие - края на света. В един сън на силния владетел на Вавилонската империя Бог показва с подробности промените в политическия свят. Навуходоносор II вижда този сън, но го забравя. Той търси своите астролози, врачове и магьосници, за да му припомнят съня, но те не могат, и той в гнева си нарежда да ги избият.

Даниил, който е юдейски пленник във Вавилон, но в същото време и един от мъдреците на царя, с помощта на Бога открива самия сън и го разтълкува, и с това спасява мъдреците и астролозите. Врачовете, гадателите и астролозите в онова време претендирали, че знаят всички тайни, но Бог ги посрамва.

В съня си (Дан. 2:1-12) Навуходоносор вижда един много голям образ на човек. Главата му била от злато, гърдите и ръцете от сребро, коремът и бедрата от мед, нозете му от желязо, а пръстите му отчасти от желязо и отчасти от кал. Той (Навуходоносор) видял как един камък се откъснал от планината (не от човешка ръка), ударил образа в пръстите и строшил златото, среброто, медта, желязото и калта на прах и вятърът го отвял. А камъкът станал голям като планината, и изпълнил целия свят. В Дан. 2:21 Бог заявява, че Той "изменя времената и годините, сваля и поставя царе".

А ето и тълкуванието на съня, което пророк Даниил казва на царя:

"... Ти си оная златна глава. И подир тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед... Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо... А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно (друго) разделено царство... няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, ...то ще строши и довърши всички тия царства, а самото то ще пребъде до века" (Дан. 2:38-44).

Златната глава, това е Вавилонската империя - от 605 до 539 г. пр.Хр. В своята "История" Херодот пише, че много злато е било употребено за украсяването на Вавилон.

Сребърните гърди: Кир Персийски, който в 539 г. пр.Хр. превзема Вавилон и основава Мидо-Персийската империя. Най-известният неин владетел бил Ксеркс.

Медта: Към края на четвъртия век пр.Хр. се издига Гръцката империя с император Александър Македонски. Той в три битки, последната от които при Арабела, 331 г. пр.Хр. разгромява Дарий III и със светкавична бързина основава нова империя от Македония до Индия. Умира в 323 г. пр.Хр. и империята му се разделя на 4 части, а Македония през 148 г. пр.Хр. става Римска провинция.

Желязото, това е желязната Римска империя. Към 200-та г. пр.Хр., като побеждава своя противник - Картаген, Римската държава се разпростира от Британия до река Ефрат. Тя има най-дълъг живот.

След желязната Римска империя идват "пръстите" - символът на разделена Европа: франките (Наполеон), Пруското, Английското и Австроунгарското кралство са силни като желязото, другите са слаби като калта. Въпреки всичко, те остават разделени. Напразни остават усилията на Карл Велики, Лудвиг XIV,кайзер Вилхелм и Наполеон да възстановят Европейската империя. Словото Божие бе казало, че няма да се слеят.

Световната история ще приключи с падането на "камъка" в пръстите на величествения образ. Ап. Павел ясно казва кой е този камък в Еф. 2:20: "... като крайъгълен камък е сам Исус Христос". Основното учение на Библията е, че не хората ще унищожат нашата планета, но че Исус със Своето Второ идване ще сложи края, като с това ще се положи началото на един нов, съвършен свят.

Библията не е човешко изобретение, тя носи печата на Бога и ние живеем в най-тържествените дни на човешката история, в "пръстите на краката".

Готови ли сме да посрещнем Исус, Който ще дойде да сложи края на земната история и ще даде възможност за спасение на всяко човешко същество?

Второто пришествие

Две велики теми са развити в Библията. В Стария завет - идването на Месия, Спасителя на човечеството от греховете. В Новия завет - повторното Му идване, за да спаси ония, които са Го приели за свой Спасител. Стотици стихове говорят за тези две велики събития: При Второто Си идване Христос ще вземе Своите при Себе Си (Евр. 9:28), ще унищожи злото, неправдите, мизерията и ще установи Своето царство на правда и мир (Мат. 24 гл; Марко 13 гл; Лука 21 гл; Йоан 14:1-3).

Докато беше на земята, Исус най-много насочваше вниманието на апостолите Си, а това значи и на нас, към фалшивите втори пришествия, които дяволът ще представя. Ще се намерят хора, които ще казват, че Исус вече е дошъл, но е невидим. Спиритистите твърдят, че не е нужно Второто пришествие на Исус, понеже Той вече е дошъл и те говорят с Него и с Неговия дух! Ап. Йоан предупреждава - "изпитвайте духовете" (1Йоан.4:1)! Демоните са готови да ни заблудят.

Други твърдят, че Христос ще дойде невидимо и ще грабне Своите на небето, без другите да разберат това. Каква лъжа! В Мат. 24:27-30 Исус казва истината за пришествието - че пришествието Му ще бъде видимо като светкавицата, ще е видимо и от изток, и от запад, Той ще бъде придружен от хиляди ангели, няма да е Сам. Идването Му ще е реално, а не някакво духовно и всички обитатели на нашия глобус ще го видят. Още при възнесението на Исус ангелите казаха, че ще бъде така:

"И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях, които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето" (Деян. 1:10,11). Има хора, които твърдят, че когато някой се покае, това било за него Второто пришествие, а други - че когато умре. Това са човешки възгледи, противни на библейските.

При Второто пришествие цялата човешка раса ще е разделена на четири категории с различни съдби: Първата категория - мъртвите праведни от Сътворението до Второто пришествие. Те ще бъдат възкресени за вечен живот в един нов свят (1Сол. 4:16).

Втората категория - това са всички живи праведни по време на Второто пришествие; те ще бъдат преобразени мигновено и с първата група ще посрещнат Спасителя, идващ на облаците (1Сол. 4:13-17). При идването Си Исус Христос няма да стъпи на земята. Мъртвите праведни, възкресени, и живите праведни, преобразени, ще се срещнат със своя Спасител в атмосферата. Божията тръба (1Сол. 4:16) ще събуди мъртвите праведни. Вероятно за тази тръба говори поетът Иван Вазов в стихотворението си "Новите гробища на Сливница".

Третата категория - мъртвите грешници. Те ще останат в гробовете си и ще възкръснат чак след 1000 години (Откр. 20:5).

Четвъртата категория - това са живите грешници. За съдбата на живите грешници при Второто пришествие четем в Ерем. 25:33: "В оня ден убитите от Господа ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани. Ще бъдат за тор по повърхността на земята". Живите грешници ще видят славата на идещия Исус и от нея ще погинат всички.

В края на земната история ще има две групи хора: праведни и грешни. Праведните ще ликуват и ще посрещнат идващия Спасител с думите на Исая 25:9: "Ето, Тоя е наш Бог; чакахме Го и Той ще ни спаси; Тоя е Господ, чакахме Го, ще се възрадваме и развеселим в спасението Му". А за грешните четем в (Откр. 6:15-17):

"И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето..."

Радостта на добрите и ужасът на злите и непокорните са еднакво неописуеми.

А ние - в коя група бихме желали да се намерим?

Белези на последното време

В миналото, a и днес има хора, които са се опитвали да определят датата на Христовото второ идване. Всички са останали разочаровани. Датата на второто Му идване знае само Бог Отец (Мат. 24:36). Изразите на Библията "последното време", "последните дни", "краят на времето" са синоними на епохата, която ще предхожда второто идване на Исус.

Точното време на Второто пришествие не знаем, но белезите, по които то може да се разпознае, са предсказани. И от тях разбираме, че Исусовото второ идване е близо. Още учениците на Исус се интересуваха за тях (Мат. 24:3).

Първият белег, че живеем в последното време, е увеличаването на знанието (Дан. 12:4). До 19 век от хилядолетия назад хората са ползвали впрегатния добитък за главна двигателна сила. С настъпване на 19 век обаче станаха революционни изменения. Откри се парната машина, първият влак, корабът, двигателят с вътрешно горене, автомобилите, самолетите, реактивните двигатели. Разстоянията се скъсиха.

Физиката разбули тайната на микросвета. Настъпи векът на електричеството, ядрената енергия, радиото, телевизията, радарът, космическия кораб. Астрономията откри чудесата на Божията вселена. Археологията потвърди древната библейска история. Генетиката откри законите на наследствеността и стабилността на биологичния вид. Кибернетиката създаде електронно-изчислителната машина. Последните 100-150 г. на небивал досега "бум" в науката и технологията ни показват, че първият белег е налице.

Вторият белег за края, това е морално-нравственото израждане на човечеството. Бог чрез перото на ап. Павел е описал това така: "... човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви" (2Тим. 3:1-4). Разводи, разбити семейства, престъпност от всякакъв род се ширят по цялата планета.

Трети белег: неверие и безбожие. В Лука 18:8 Исус задава следния риторичен въпрос: "Когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?" А апостол Петър във 2Петр. 3:3,4 говори за безбожни подиграватели, които ще казват: "Где е обещаното Му пришествие?". От 18 век материализмът и атеизмът се засилиха, особено с появата на дарвинизма, въпреки, че геологията опроверга всички критики и съмнения в истинността на библейските писания. Истинската вяра и благочестие днес са рядкост.

Политическата област - в Мат. 24:6,7 се казва: "ще чуете за войни и за военни слухове... ще се повдигне народ против народ". До Първата световна война е имало само изолирани локални стълкновения между две - три държави. От 1914 година войните се наричат световни, като във Втората са взели участие 59 държави. Според статистиката във в. "Поглед" от 2.06.1962 г. в Първата световна война са загинали 442 хиляди, а във Втората - 50 милиона жертви!.

Ап. Яков в Яков 5:1-5 посочва един друг белег на Христовото идване: трупането на богатства. С напредъка на техниката и индустрията се оформи едно съсловие на богаташи, а от друга страна, огромни маси от бедни, и от там - зачестилите революции. Конфликтът между труда и капитала е предсказан и е видим.

В Лука 21:11,25,26 Исус предсказа природни аномалии - трусове, глад, мор, затъмнения на слънцето и луната, които ще настъпят преди края на света. Нека видим статистиката на земетресенията: В I век по-тежките са били 15, през XII век -115, през XV век - 174, през XVI век - 253, през XVII век - 378, през XIX век - 2119, а само в първите 30 години на XX век - 2000! Според статистики от ООН от хронически глад днес страдат 1,5 милиарда души. Всяка секунда от глад умира един човек. През 1980 г. от глад са умрели 55 милиона.

Сред белезите на последното време Свещеното Писание ни посочва безгрижието и порочната житейска философия на съвременния човек В Лука 17:26-30 Христос предсказа, че светът преди Неговото пришествие ще бъде подобен на жителите преди потопа и на жителите на Содом и Гомор.

Въпреки всичко, Евангелието днес се проповядва по целия свят, което също е белег, че Христос скоро ще дойде (Мат. 24:14). Библията се чете навсякъде, и които я приемат, се спасяват, а за други тя ще бъде съдия и обвинител.

За мнозина думите, изговорени от ап. Павел ще се изпълнят - за тях Исус ще дойде неочаквано, като крадец (1Сол.5:2,3).
А за тебе, драги читателю?

Хилядагодишнината

В предишната глава разгледахме събитията само около Второто пришествие. Сега ще разгледаме плана на Бога за нашата планета и човечеството до окончателния триумф на правдата.

За предмета на нашата тема говори Откровение 20-та глава. Там в стихове 1-3 четем: "И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига. Той улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и го върза за 1000 години, и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат 1000-та години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време" (Откр. 20:1-3).

"Веригата" е символ на ограничения чрез обстоятелствата, защото едно духовно същество не може да бъде вързано. Когато Христос дойде отново, праведните ще бъдат взети на небето, а грешните избити от Неговата слава, и сатана няма да има кого да мами и изкушава, т.е. ще бъде "вързан"!

Съществува погрешна теория, че по време на 1000-та години на земята ще настъпи златен век за Църквата. Истината според Библията е съвсем друга. Стиховете в Откр. 16:18, Исая 24:19,20, Ерем. 4:23-26 потвърждават плачевното състояние на земята. На земята ще бъде хаос от страхотния трус, който ще съпътства Второто пришествие. Но думите "ключът на бездната", който ангелът носи, показват, че небето контролира събитията и че сатана не може да избегне съдбата си. Сатана е обещавал, че може да дава благоденствие и живот. Но през 1000-та години ще се види безсилието му, и лъжите му ще станат явни.

Божието Слово говори, че ще има две възкресения. В Откр. 20:4-6 пророкът вижда праведните възкръснали и седнали на престоли да съдят грешните и падналите ангели (1 Кор. 6:2,3). Грешните мъртви ще възкръснат след изтичането на 1000 г. При първото възкресение възкръсват праведните, за да получат вечен живот, а при второто ще възкръснат неправедните за да получат вечна смърт, след която вече няма нито покаяние, нито възкресение. Те, както и сатана и възбунтувалите се ангели, ще изчезнат завинаги (Йоан 5:28,29; Деян. 24:15).

Освен първото и второто възкресение ще има и едно частично възкресение, за което говорят стиховете в Дан. 12:2 и Откр. 1:7. Праведните ще възкръснат в цветуща младост и безсмъртие, а грешните в състоянието на смъртта си, с всички признаци на немощ и болести, за вечно наказание.

Да обясним понятието "първа смърт" и "втора смърт". От първата смърт всички умират - и праведни и неправедни, но от втората ще умрат само непокаялите се грешници. Това обаче няма да е вечен живот в мъки. Ето какво казва Откр. 20:7-10 "... но падна огън от небето от Бога, та ги изпояде".

Текстът в Откр. 20-та гл. казва, че в края на милениума Сатана ще бъде пуснат "за малко време", през което той ще организира безбожните за един последен конфликт. Когато милиардите грешници възкръснат, сатана ще им каже, че той ги е възкресил, че те са много повече от праведните, които ще бъдат в Новия Ерусалим, "стана на светиите", описан в Откр. 21:2, и който по това време ще слезе от небето, и че трябва да го превземат.

Ако хората могат да изпращат спътници във вселената, колко по-леко Бог може да изпрати от своя трон Новия Ерусалим - столицата на новата земя. Той ще се постави на Елеонския хълм, откъдето Исус се възнесе след възкресението Си. Исус първо ще стъпи на този хълм, който ще се разцепи и ще стане голяма равнина. Новият Ерусалим ще стъпи на очистеното място. Тогава Исус, праведните и ангелите ще влязат вътре и вратите му ще се затворят. Сатана ще се приготви за последна борба. Той с всички възкръснали грешници, ще обкръжат Божия град, но огън от небето ще падне и ще ги унищожи.

А какво ще стане след това? От земната материя, пречистена от грях, великият Творец ще създаде нова, красива планета, като вечна родина на всички Божии чада.

Новият свят

Нашият ум няма представа за Новия свят, затова ще се задоволим с изказванията на Библията. Има четири пасажа, в които се говори за "ново небе" и "нова земя" (Исая 65:17; Ис. 66:22; 2Петр. 3:13; Откр. 21:1). Апостол Петър казва: "Според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда" (2 Петр.3:13).

Какво означава "ново небе"? Апостол Павел говори за "трето небе" (2 Кор. 12:2). Тогава би трябвало да има първо и второ. Първото небе е въздушната атмосфера около земята, дебела около 2000 км. Това небе ще трябва да бъде обновено и очистено чрез огън. Второто небе е безкрайния космос - звездните системи, галактиките.

Нашата галактика наброява 150 милиарда звезди. Във всемира се наброяват 100 милиарда такива галактики. До днес учените са проникнали във всемира на дълбочина до 20 милиарда светлинни години. Но къде е краят? "Третото небе" е командният център на всемира, Божието присъствие. Естествено, обновяването не засяга второто и третото небе, където живеят цивилизации, чисти от грях.

В Откр. 21:1 четем, че в новата земя морета и океани няма да има. Днес те заемат 3/5 от земната повърхност. Тези води са резултат от потопа. При сътворението на земята съотношението на вода и суша е било друго. В Новата земя ще има красиви езера и реки (Ис. 35:1,2,6,7). Там няма да има зверове и хищници. В Ис. 11:6-9 четем:

"Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето, лъвчето и угоените ще бъдат заедно и малко дете ще ги води. Кравата и мечката ще пасат заедно... И лъвът ще яде слама както вола. Сучещо дете ще играе над дупката на аспида (вид отровна змия, усойница)".

Ръководният център на вселената според Откр. 21:3 ще бъде преместен на обновената земя, и Божият престол ще бъде завинаги на нея: "... Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях...". Ще се случи основна промяна в космологията - системата на света ще стане геоцентрична. На какво се дължи тази висока чест на земята? Тук, на нашата земя Творецът се смири и преживя страдания и смърт, за да я изкупи. Неговият народ беше преследван, мъчен, подлаган на изпитания.

През всички векове Божиите чеда са водили неравна борба със злото и греха, и са победили чрез Христовата благодат, затова Земята бива възвишена в най-висок ранг. Те са срещнали греха лице с лице. Съзнателно са се борили и отрекли от него. Те са най-качествения плод на Божиите творения и заслужават тази чест.

Трудно можем да си представим живота на Новата земя. Апостол Павел в 1 Кор. 2:9 казва: "... Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". Там смърт няма да има, понеже няма да има и грях. Болест, скръб и страдания няма да има. Трудът няма да изтощава тялото, той ще служи за телесно и духовно развитие. Всеки ще се ползва от плодовете на своя труд. Там ще има съвършена правда и честност. Няма да има никакъв национализъм.

С какво ще се осмисля времето там? Две теми ще занимават умовете на безсмъртните жители: Божията любов и тайните на всемира. Всяка наклонност ще се развива, всяка способност ще се увеличава, ще могат да се постигнат най-възвишените стремежи и постоянно ще се явяват все нови висоти за изкачване, нови истини за възприемане, нови предмети ще развиват силите на ума, душата и тялото. Всички съкровища на вселената ще могат да се изследват. Чрез неуморно летене ще се стига до отдалечени светове. Ще се възприемат радостите, мъдростта, знанията и постиженията на непадналите в грях жители.

Впрочем, кои ще бъдат там? Мат. 5:1-12 и Откр. 21:7 ни казват кои ще са жители на новия свят - тези, които побеждават; само чисти хора ще могат да живеят в присъствието на Бога. Всички кротки, добри, честни хора, които всеки ден са побеждавали грехове и пороци чрез силата на Святия Дух.

Всички, които съзнателно са грешили, няма да влязат в Новия Ерусалим, а ще изгорят в огненото езеро. Там ще бъдат и всички страхливи, които са предпочитали спокойствието пред борбите и страданията за истината. Тези, които са предпочели човешки заповеди пред Божиите, всички малки и големи лъжци ще бъдат извън стените на Новия Ерусалим.

В Исая 32:17,18 пророкът казва, че верните на Бога "ще живеят в мирни заселища", където ще има "мир, покой и увереност до века".

А ти, скъпи читателю, къде си избрал да живееш?

Спасителният план

Според Битие 1:27 човекът е бил създаден по образ Божий, без никакви наклонности към злото. Съвършеното послушание е било гаранция за вечно щастие. Освен висши умствени способности той е имал и свободна воля. Човекът е имал пълната свобода да избира своето поведение - да се покорява на Бога или не.

Човек бе създаден в невинност, но тя трябваше да се развие в праведност, т.е. човекът да срещне злото, да го порицае и да го отхвърли със свободната си воля, да има свое становище против злото. Забраненото дърво щеше да послужи като изпит на неговия свободен избор (Бит. 2:15-17). Същественото при този изпит беше послушанието или непослушанието спрямо Бога, а не от какъв вид беше дървото. Непослушанието лишава човека от вечния живот и той става смъртен.

Адам направи погрешения избор, който доведе до тежки последици за цялото човечество - той изгуби своята невинност, своето безгрешно естество. Той получи влечение към злото, докато по-рано имаше влечение към доброто. Бог предупреди за това първия човек, а по-късно и неговия син, Каин (Бит. 4:7).

Ето как векове след това, ап. Павел се оплаква от своята покварена от греха природа - Римл. 7:17-19,21: "...Желание за доброто имам, но не и сила да го върша". "Искам да върша доброто, но вместо добро върша зло", казва апостолът. Грехът е отровил, превзел е мисленето, чувствата, волята и съвестта на човека. Исус пояснява това в Мат. 7:21-23 - "... отвътре, от сърцето на човеците излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства..", т.е. нравственото естество на човека е изродено в греховно.

Една от истините, които Библията казва, е, че човек сам не може да си възвърне загубената невинност. Пророк Еремия описва това в Ерем. 13:23 чрез две сполучливи сравнения. Както негърът не може да си промени цвета на кожата и леопардът шарките си, така и грешникът не може да прави добро. Нужна му е помощ отвън.

От любов към хората Бог е създал един план за спасение на падналата човешка раса. В центъра на този план стои Божият Син - Исус Христос. Исус Христос е този, Който дава възможност на грешника да си възвърне невинността, и още повече, да намрази греха, да го осъди и отхвърли (Деян. 4:12). Апостол Йоан в евангелието си пише, че "Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16). Още пророк Езекиил бе казал, че Бог желае доброто на престъпника и не благоволи в страданието и в смъртта му (Езек. 18:23,32).

Нека сега накратко да проследим развитието на Божия спасителен план. Бог е предвидил този план още преди сътворението на земята в случай, че човекът съгреши. В Стария Завет Той го е съобщил на еврейския народ, а в Новия е изпратил Своя Син да го реализира (1 Петр. 1:18-20, Еф. 3:11).

Още на Адам Бог каза този план с думите, които четем в Бит. 3:15, а на Авраам не позволи да пожертва своя син Исак, но сам Той, Бог Отец, даде Своя Син да умре на кръста. Говорейки с Авраам и казвайки му, че "в твоето потомство ще се благословят всичките народи", Бог е имал предвид Исус Христос (Бит. 22:15-18, виж Гал. 3:16). Както Авраам страдаше, докато приготвяше сина си за жертва, така и Бог Отец страдаше, докато Исус, Неговия Син, висеше на кръста.

За този план Бог е говорил чрез пророците - как ще дойде Исус, а също и чрез жертвоприношението в Стария завет - символ на Исусовата жертва. Всяко заклано агне от който и да е грешник в Стария завет говореше, че Исус ще дойде и ще умре за греховете на всички покаяли се грешници, за да им се простят греховете. Йоан Кръстител, виждайки Исус как идва към него, извиква: "Ето Божият агнец, Който носи греха на света!" (Йоан 1:29).

Чрез пророците Бог бе предсказал времето, месторождението, мисията и делата на Исус, векове преди Той да е дошъл на земята. В Исая 53:3-6, 9-12 са предсказани страданията, духовното Му величие и жертвата Му за човешката раса.

Днес всеки от нас може да гледа с кураж в бъдещето. Чрез вяра в Христос и чрез искрено покаяние ние получаваме прощение на греховете и сила за един нов, праведен живот. Получаваме победата над наследени и придобити влечения към злото. Чрез пророк Езекиил Бог пояснява как ще стане това - като ни даде ново сърце и нов дух и като вложи в нас Своя Свят Дух, без Който човек не може да победи злото в характера си (Езек. 36:26,27).

Най-важният въпрос

Нашата тема сега е - какви практични стъпки трябва да предприема, за да получа спасение. Как трябва да живея?

В Мат. 16:26 Исус открива безсмислието на материалните придобивки, ако човек заради тях изгуби този и вечния живот. Хиляди хора губят живота си от много тичане и ядосване за придобиване на земни богатства. Но идва момент, когато те виждат празнотата на всичко придобито, виждат и духовната си нищета.

Какво да сторим, за да се спасим, за да получим обещания от Бога вечен живот?

Първото условие на Библията е записано в Деян. 2:37,38 - "Покайте се!". Ап. Павел пояснява много добре що е истинско покаяние. Той казва: "Покаянието е скръб по Бога" (2 Кор.7:10), или с други думи, с нашите беззакония ние сме огорчили и наранили нашия Небесен Отец - Бога, и поради това скърбим. Пророк Езекиил в тънкости пояснява що е покаяние в Езек. 36:31 и 20:43.

Истинското отвращение от собствените ни грехове може да бъде предизвикано от влиянието на Св. Дух. Същевременно Той обръща душата към разпнатия Исус, и човек разбира, че неговите нечестия са причината да приковат Исус на кръста.

Втората стъпка след покаянието е изповядване на греховете. Св. Дух подтиква истински покаяният грешник да търси прошка за греховете си. Апостол Йоан (1Йоан. 1:8,9) казва, че Исус е готов да ни прости всички грехове, които изповядваме, и да ни очисти от всяка неправда. За да ни се простят греховете няма нужда да отиваме на Божи гроб или да се самоизтезаваме. Ако сме сгрешили нещо, което засяга само Бога, тогава трябва да търсим прошка само от Него. Ако сме засегнали и някой човек, тогава ще търсим прошка от него, а после и от Бога (Яков 5:16).

Когато съзнаваме, че сме онеправдали някого, но не искаме да отидем да търсим прошка, и в същото време продължаваме да се молим, такава молитва няма да бъде чута от Бога. Ние сме длъжни да търсим прошка и да сме искрено решени да не повтаряме грешките си (Пр. 28:13). Дали другата страна ще ни прости - това засяга другата страна, не и нас. Ние сме направили нужното за сдобряване с брата си, но инициативата трябва да е наша, а не да чакаме другия да дойде при нас (Мат. 5:23,24).

Ако грехът се повтаря, ще търсим прошка всякога и ще се борим, докато го победим, без да се отчайваме. Ако вината е свързана с материални злоупотреби, загубата трябва да се възстанови (Лев. 6:4,5).

Трето: Трябва да вярваме, че Исус е нашият Спасител. Всички наши молитви биха били напразни, ако Той не бе умрял на кръста за нашите грехове (Йоан 3:16; Деян. 16:31). Да повярваш в Христа значи да Го приемеш в сърцето си, в живота си, като свой личен Спасител и да живееш за Него.

Четвърто: Трябва да се "новородим", или да се "обърнем" (Деян. 3:19). В срещата с Никодим, юдейски началник, Исус поясни новорождението (Йоан. 3:1-8). То е коренна промяна на стимули, цели и идеали - друга насока на целия ни живот. Пророк Езекиил илюстрира това с особен вид "сърдечна операция" - изваждане на нашето "каменно" сърце и замяната му с "меко" - коренно преобразяване на личността и характера (Езек. 36:26,27).

Последното изискване Словото нарича "освещение", или усъвършенстване на характера (2 Сол. 2:13; 1 Петр. 5:10). Горепосочените духовни процеси са сравнително кратковременни, но освещението е процес за цял живот. Всеки ден трябва да напредваме, да побеждаваме слабостите си. До последното ни дихание животът ни трябва да е насочен все напред и нагоре.

Но как да сме сигурни, че се движим в правилната посока? За да знаем кой е критерият за добро, право и свято, трябва да се съобразяваме с Божия закон, с Десетте Божии заповеди. Там е пояснено какво Бог смята за право. Не човешките разбирания за право, но Божията мярка! Бог, от Когото очакваме прощение на греховете, спасение, вечен живот и всичко друго, определя кое е право и кое не.

Следващата глава ни запознава с Божия закон.

Божият закон

Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества.

Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е необходим правилникът за движението по пътищата? - за безопасност.

По отношение на времето в Библията срещаме два вида духовни закони: а) вечни и неизменни; б) временни. Но по отношение на задълженията на човека спрямо Бога и човека, в Библията намираме 4 типа закони:

1/ Морален закон, или Декалог, познат ни като "Десетте Божии заповеди". Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас пред целия еврейски народ, написа го лично на две каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на най-святото място - в ковчега на завета (Изх. 40:20). Декалогът отразява характера на Бога и също така е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за непроменимостта на този закон става ясен от изказването на Исус в Мат. 5:17,18: "... докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине..."

2/ Церемониален (обреден) закон - той постановяваше символичната служба за прощение на греховете чрез жертвоприношения, които символизираха идещия Изкупител - Исус Христос. Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След смъртта на Христа този закон е престанал да действа.

3/ Граждански закон. Текстът в Изход 21,22,23 глави уреждаше правните отношения в еврейската държава. Днес той също не действа, но някои основни правила и етични норми от него са все още валидни.

4/ Здравен закон - включва диетичните принципи, заедно с други санитарни и хигиенни норми, предназначени за поддържане и запазване здравето на човека. Изискванията на тялото на човека днес са същите, както и тогава, когато е даден този закон, затова и валидността му продължава и след Голгота. Принципите, заложени в този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека уточним понятието "грях". Грехът е беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се нарича "грях".

Божият морален закон е даден в Изход 20 гл.: Първата заповед - Изх. 20:1-3: "Да нямаш други богове освен Мене". Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти си нарушил първата заповед.

Втората - Изх. 20:4-6: "Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето..., на земята, ... във водата..., да не им се кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11, 12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя глупостта на службата на изображения, които човек сам си е направил.

Третата заповед - Изх. 20:7: "Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога.

Четвъртата заповед - Изх. 20:8-11: "Помни съботния ден, за да го освещаваш... да не вършиш никаква работа ни ти, ни синът ти... защото в шест дни Господ направи небето и земята... а на седмия ден си почина." Бог благослови този ден, и той е единственият от седмицата, който е осветен* и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Само Бог може да благославя дни, никой човек не може да направи един ден свят.

Петата заповед - Изх. 20:12: "Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята..." Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат - да ги почитат и уважават.

Шестата - Изх. 20:13: "Не убивай". В "планинската проповед" (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство (Мат. 5:21,22).

Седмата - Изх. 20:14: "Не прелюбодействай". Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Човек може да наруши тази заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28).

Осмата - Изх. 20:15: "Не кради". Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. В нея се включват и фалшификациите, скриването на дефекти на стоката, която продаваме, притурянето на качества, които тя няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с държавни пари.

Деветата - Изх. 20:16: "Не свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа (Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21). Може да се лъже като се премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на вежди.

Десетата: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и "не завиждай"?

Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40; Римл. 13:8-10).

Оправдание чрез вяра

Днес в християнския свят има две разбирания за това как човек може да бъде оправдан от греховете си. Eдни мислят, че това става чрез дела, а други - чрез вяра. По-иначе казано, едните смятат, че щом започнат да спазват Божиите заповеди и правят добри дела, ще им се простят греховете. А другите смятат, че това става само чрез заслугите на кръвта на Исус Христос.

Вярването за оправдание чрез дела се корени още в езичеството. Те, езичниците, правели всичко, за да омилостивят Бога, даже някои жертвали дори своите деца.

Юдейската религия, въпреки че в основата си е била базирана на вяра, постепенно се превърнала в оправдание чрез дела. Че евреите по времето на Исус са смятали спасението като продукт на делата, се вижда от въпроса на богатия младеж: "Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?" (Мат. 19:16). Също и фарисеят от притчата, в своята молитва започна да изброява делата си - Лука 18:11,12.

Католическата църква стигнала още по-ниско в тази насока - колкото повече пари дадеш за "индулгенциите", т.е. опрощателните писма, толкова повече грехове ти се прощават, даже и тези, които още не си направил. В средновековието при православните християни е имало обичай: някой, от угризенията на съвестта, за да я накара да млъкне, построява чешма, а който е по-богат - параклис...

По-задълбоченото изучаване на Библията показва, че прощение на греховете става само чрез вяра. Сам Исус в Йоан 3:16 казва: "... за да не погине ни един, който вярва в Него (в Исус), но да има вечен живот". Великият апостол на езичниците, Павел, в Гал. 2:16, пояснява спасението така: "... като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа...".

Спасението на човека има два етапа: покаяние и освещение. Когато грешникът повярва в Христовата жертва и се моли за прошка, Бог му вменява Христовата правда и тогава грешникът стои пред Него като че ли никога не е сгрешил. Освещението пък е дълъг процес, в който бившият грешник, с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости. Това е придадената правда. До 16 век поради липса на познания от Свещеното Писание теорията на спасение чрез дела е била общоприета. В началото на 16 век Мартин Лютер пръв издига и проповядва Библейското становище за оправдание чрез вяра.

Има деноминации (църкви), които смятат, че след като се оправдаваме чрез вяра, тогава няма нужда от спазване на Божия закон, т.е. Десетте заповеди. Но какво излиза тогава? Бил съм оправдан, за да започна отново да греша? Четейки Римл. 7:7 и Гал.3:24 ние разбираме, че законът ни открива кое е грях и ни води при Христа, за да се оправдаем чрез Неговата кръв. После ни предпазва от грешки, като ни показва кое е грях, за да поемем правилния път към освещението.

В Римл. 3:28,31 ап. Павел резюмира въпроса за спазването на закона така: "...Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона". Помилваният престъпник трябва вече да съблюдава гражданските закони, иначе отново ще бъде осъден. Така е и с помилвания грешник.

Ние пазим Божиите заповеди не за да се оправдаем, а защото сме спасени чрез вярата в Христа. Спасението става чрез вяра, а делата са последица, резултат от вярата.

Почивният ден

Необходимо ли е да съблюдаваме някакъв почивен ден и кой е той? Библията говори за съботния ден, а целият християнски свят празнува друг. Защо?

В първата и втората глава на Свещеното Писание се говори за Сътворението. Бог създаде всичко за шест дни и в седмия си почина от всичките Си дела. Бог благослови и освети седмия ден (Бит. 2:2,3). Три неща тук се открояват:

Първо - при Сътворението Бог си е починал в съботния ден. Впрочем, Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за човечеството.

Второ - Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.

И трето - Бог е осветил съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).

В Битие 1 гл. не е посочено името на 7-мия ден. Евреите наричали дните така: първият ден на седмицата, вторият, третият и т. н.; шестия ден наричали "приготвителен ден", а седмия - "шабат" (евр. "почивка").

За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмия ден, когато в пустинята започнала да пада манната*. Текстът за манната се намира в Изх. 16:4,5,14-31.Поради тежката робия евреите бяха занемарили празнуването на съботата, и Бог искаше те да възстановят съблюдаването з. Снабдяването с манна бе съпроводено от редица чудеса, които трябваше да ги убедят в святостта на съботата. Всеки ден имаше манна на полето, обаче в съботен ден тя липсваше. Манна, оставена през седмицата от днес за утре, се разваляше, но оставена от петък за събота, не се разваляше.

Хората трябваше да се научат да си приготвят храната за събота още от петък, защото съботата беше свят ден и в него те трябваше да си почиват. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години. През всички тези години се повтаряха три чудеса: Първо - през шестте дни, ако имаше останала храна, на другия ден тя винаги се разваляше; Второ - през другите дни, колкото и много манна да събереше някой, когато я премереше, тя никога не надхвърляше количеството, необходимо за един ден на един човек. Трето - в петък, колкото и малко манна да бе събрал някой за храна, когато я премереше, тя излизаше за два дена на човек. Приготвената храна за събота никога не се разваляше.

Пълният текст на Божията заповед за съботата намираме в Изход 20:8-11. Това е IV-та Божия заповед за спазването на събота като почивен ден. Включването на съботата в моралния закон, показва, че тя има морален, а не церемониален характер. Само десетте заповеди Бог е изговорил на всеослушание пред народа, и само тях Той лично е написал. Съботата е морален паметник на Сътворението, а неделята е наречена в Свещеното Писание "първият ден на седмицата".

Ако единиците за време ден, месец, година имат астрономически основания, то седмицата има чисто библейски произход. Седмицата и съботата са мощно доказателство за Сътворението на света от един Създател. Светът се е появил не чрез саморазвитие и еволюция на материята, а Бог го е създал в едно далечно начало (Бит. 1:1).

Валидна ли е събота в Новия Завет? Да. В Мат. 5:17,18 Исус казва: "Не съм дошъл да разруша закона, но да изпълня", а в Марко 2:27 четем, че "съботата е направена за човека". Не се казва "за евреина", но за всеки човек. А в Исая 56:2-7 четем, че съботата била задължителна и за чужденците, които възприемали вярата в единия и истински Бог.

Исус Христос, Който е изговорил 10-те заповеди на Синай, също така казва: "Човешкият Син е господар и на съботата" (Марко 2:28), и само Той има право да я изменя. Но Той заявява: "Не Съм дошъл да разруша закона". В Мат. 24:20 Исус нарежда на учениците Си да се молят (и те тогава се молят в продължение на близо 40 години) да не бъде бягането им зиме или в съботен ден*. Трябвало е да се борят, за да спасят живота си, но и в същото време да не пропуснат срещата с Бога, понеже нашият живот зависи от Него.

Не само сега, но след като нашата грешна земя бъде освободена от греха, от грешниците и от сатана, в Новата земя пак ще продължава да се празнува съботата (Ис. 66:22,23).

Аргументи в полза на неделята

Привържениците на неделния ден търсят аргументи, с които да подкрепят своя възглед чрез някои пасажи от Божието Слово, в които се споменава първият ден на седмицата. Както и по-рано споменахме, денят след съботата се е наричал "първия ден на седмицата", днес го наричаме "неделя".

Ето първия текст, върху който ще се спрем - Йоан 20:19: "А вечерта на същия ден, първият на седмицата, когато вратата на стаята беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: "Мир вам!" Някои хора твърдят, че Исус и апостолите били събрани да празнуват възкресението Му. Но такова тълкуване на стиха е абсолютно несъстоятелно. Защо? Според разказа на Лука 24 гл. това събрание е било късно през нощта, и според еврейското отчитане на дните е бил вече "вторият ден на седмицата". Според Библията денят започва със залез слънце и свършва със залез слънце (Лев. 23:32 и Лука 24:29).

Евангелието на Йоан бе предназначено главно за вярващите от езически произход и затова апостолът си служи с римското отчитане на времето. Понеже за римляните денят започвал и свършвал в полунощ, Йоан пише, че тази случка е станала в първия ден на седмицата, а не във втория. За празненство на възкресението не може и да става дума, понеже апостолите не вярвали, че Христос е възкръснал, въпреки изявленията на Мария Магдалена и двамата последователи, които отивали за Емаус. Виждайки Исус (Лука 24:36-45), апостолите считат, че виждат някой дух, а не своя Учител. Той се мъчи да ги убеди, кани ги да Го опипат, яде пред тях и чак тогава те повярвали, че е възкръснал. Как може тогава да се говори за някакво отпразнуване на възкресението? (виж Марко 16:12-14 и Лука 24:36-45).

Друг случай, който се използва като аргумент, е второто събрание на учениците, състояло се една седмица след гореописания случай - Йоан 20:26-29. Първият път Исус се яви на 11-те апостоли, но въпреки разказите на другите апостоли, Тома заяви, че няма да повярва, докато сам не Го види*. Исус се яви за втори път, за да повярва и той (Тома).

В Деян. 2:1-4 се говори за празника Петдесятница, когато се изля Св. Дух на апостолите, и те говореха чужди езици. През онази година Педесятница се паднала в първия ден на седмицата, т.е. неделя. Трите големи еврейски празници: Пасха, Педесятница и Шатроразпъване всяка година се падаха в различни дни на седмицата. Според Библията, Святия Дух се е изливал и в други дни на седмицата, но това не прави деня свят. Защо тогава Бог избра именно този ден? Тук Той използва случая, когато има най-много хора събрани в Ерусалим, за да чуят благата вест за Христа и да я разнесат по целия свят. Празникът Педесятница се падаше през месец май, който беше най-удобен за пътуване и в Ерусалим се струпваха много поклонници. И като резултат, по време на този празник в Христа повярваха 3000 души.

Да разгледаме и случая, описан в Деян. 20:7. Тук се разказва за едно събрание, което ап. Павел провежда в първия ден на седмицата, и което продължава и през нощта. На това събрание ап. Павел възкресява едно момче на име Тихик, което пада от прозореца. На това събрание вярващите взели причастие и на сутринта Павел си заминава. Честването обаче на Господната вечеря няма нищо общо с почивния ден, защото първите християни са вземали причастие (Господна вечеря) през всички дни на седмицата.

1Кор. 16:1,2. Препоръката на ап. Павел тук не само че не означава, че първият ден е празник, но напротив - доказва, че е работен ден. Понеже вярващите е трябвало да си прегледат сметките, нещо, което никой не е правел в събота - било е забранено, защото е работа.

Колос. 2:16,17 - текст, с който много се спекулира: "Никой да не ви осъжда... за нещо относно някой празник или новолуние или събота, които са сянка на онова, което ще дойде...". В Левит 23 гл. са изброени 7 церемониални годишни "съботи" на еврейския народ; всички тези празници са имали символично значение за първото идване на Христа. Затова апостолът ги нарича "сянка". Щом Христос е дошъл, те вече нямат никаква роля за спасението. Тези "съботи" нямаха нищо общо със седмичната събота, "паметника" на сътворението. Наричаха се "съботи", защото бяха святи празници. Нека да си припомним, че еврейската дума "шабат" означава "почивка".

И в края ще разгледаме текста в Откр. 1:10: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа", казва ап. Йоан. В някои български преводи изразът "Господния ден" е преведен неточно с думите: "в неделя"! Неделята никога не е била Господен ден, а само съботата (виж Изх. 20:10, Ис. 58:13). В Изход 20:10 се казва: "... събота на Господа твоя Бог...". В Исая: "да не вършиш своята воля в святия Ми ден". В по-късните векове, когато неделята вече била възприета като почивен ден, започнали да я наричат Господен ден, но Бог в Библията никъде нито е одобрил, нито е предсказал такова нещо.

Въпросът, който стои пред нас е - в кой ден ще почивам - в деня, определен от Бог, или в деня, определен от хора? (Виж Деян. 4:19).

Практично освещаване на съботата

В тази глава ще разгледаме някои практични въпроси, отнасящи се до спазването на съботата като Божи почивен ден.

Ако съботата трябва да се спазва като свят ден, възниква един въпрос. Дали днешната събота е истинският седми ден от Сътворението? Дали не се е объркал седмичният цикъл през вековете?

Нека разгледаме два етапа - от Сътворението до Христос и от Христа до наши дни. Според Лука 4:16 Исус е съблюдавал съботата и е присъствал редовно на богослуженията. Той, Господарят на съботата, не би съблюдавал един погрешен ден. Както видяхме в 13-та глава, в пустинята, в продължение на 40 години в събота не падаше манна. От тогава до днес евреите строго спазват съботата, и не е възможно тя да се е изгубила, или объркала.

Малко история за времето от Исус насам. По нареждане на Юлий Цезар в 46 г. пр.Хр., астрономът Созиген създал Юлианския календар, съобразен със слънчевата година (365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди). Поради някои неточности, в 16 век е създаден Григорианският календар. В него датата 5.10.1582 г. е обявена за 15.10.1582 година. Но при тази реформа седмичният цикъл не е променен. Променена е само датата, но не и последователността на седмичните дни. Тази реформа, наречена Нов Стил, е въведена в България в 1916 год, като реда на дните също не е засегнат.

Кога започва и кога свършва почивният ден? Бог е създал светилата на небето, които да разделят деня от нощта и да показват дните, годините и сезоните (Бит. 1:14). Библейски, слънчевият залез е естественият и определен от Бога знак за началото и края на деня (Лев. 23:32). Ето два примера за илюстрация: Как е постъпвал водачът Неемия - "... когато започна да мръква в Ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите... и да не се отварят до подир съботата" (Неем. 13:19). В Марко 1:32 четем: "И като се свечери, когато залезе слънцето (според стих 21 това става в събота), доведоха при Него (при Исус) всички болни и хванати от бяс". Исус, Който служи за образец на християните, също е съблюдавал съботата като свят ден.

Броенето на дните от полунощ е въведено от римляните. Исторически източници показват, че до края на 18 век християните са празнували и неделята от залез до залез слънце. Слънчевият залез е най-естествения ярък видим знак в природата за отчитане на дните, много по-подходящ от полунощ. И така, съботата започва от момента на залеза в петък вечер в съответната географска точка и изтича в събота вечер при залез слънце.

Как практически трябва да се спазва съботния ден? Да разгледаме примера на Исус Христос. Преди всичко съботата е ден за преклонение пред Твореца. Присъствието на Исус в храма е било стил на на живота Му - Лука 4:16.

В Христово време са били модерни две равински школи, и те предписвали как да се спазва съботата - школите на Хилел и Шамай. Те забранявали лекуване в събота, освен ако е имало опасност от смърт, затова гонели Исус, когато излекувал един човек с изсъхнала ръка в синагогата (Лука 6:6-10, също и Мат. 12:9-13). Те (фарисеите) повече държали на материалните си интереси, отколкото за доброто на човека. Да не загине овца за тях е било по-важно, отколкото да се помогне на един страдащ човек.

Всичко свързано с неотложните нужди на човека е в хармония със святостта на съботата. Всекидневните занятия на деня трябва да се преустановят, но да се облекчат страдания и болки, да се даде утеха на нещастния - това е добро да се прави в събота. На евреите се струваше, че Исус нарушава съботата. В Йоан 5:17 Той заяви, че Отец работи в събота. Бог Отец и в събота поддържа всемира, иначе той би се разрушил.

Кои дейности трябва да се прекратят в събота? Изход 16:23 - приготвянето на храна трябва да стане в петък, преди настъпването на съботата. Неемия 13:15-22 казва, че всякаква търговия, покупки, снабдяване с продукти трябва да се преустановят, дори при жетва и при сеитба трябва да се почива (Изх. 34:21). При пожар, наводнения и други бедствия, естествено трябва да се спасяват хората и имота.

В Исаия 58:13,14 четем как да се освещават съботните часове през целия ден: "Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи, тогава ще се наслаждаваш в Господа..." И мислите, и разговорите в събота трябва да са заети със святи и възвишени духовни теми.

Съботните часове са късче небе на земята. Ако не можем поне един ден да мислим за Бога и за духовните неща, тогава как ще бъдем щастливи в небето, където през всичките дни на вечността ще се занимаваме само с това?

Как е въведен неделният празник

Въпреки, че Исус защитаваше съботата от фарисейските фанатични тълкувания, Той и апостолите не са я променяли. Исус настояваше Неговите последователи да я спазват като Божи почивен ден и след смъртта Му (Мат. 24:20). Промяната на почивния ден стана по-късно.

Най-напред ще се позовем на някои исторически данни, за да представим характера на този процес. Първият закон в полза на неделята е едиктът (указът) на император Константин в 321 г. сл. Христа. Римляните са били езичници и главното им божество е било слънцето. Неделята е била негов празник. Немският "sonntag", английският "sunday" доказват това. И двете думи означават "ден на слънцето". Чрез указа си императорът обаче не задължава земеделците да не работят в неделя.

В 325 г. папа Силвестър обявява неделята за "Господен ден". Лаодикийският събор (364 г.) забранява да се празнува съботата, което ни говори, че и тогава е имало християни, които са празнували съботата. В 538 г. сл.Хр. Орлеанският събор забранява на земеделците да работят в неделя на полето.

В катехизиса на Трентския събор в 16 век папа Пий V пише: "Църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почиването в съботния ден да бъде прехвърлено в "Господния ден". В известния диспут между Мартин Лутер и д-р Ек, католически богослов, последният заявява, че признава необоримия аргумент, че в Библията няма указание в полза на неделята, но римокатолическата църква със своя авторитет е променила почивния ден в неделя.

Има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? И кои са факторите за промяната на почивния ден? Във Втор. 4:2 Бог забранява притурянето и отнемането на Божиите заповеди. И така, изводът от историческия преглед е, че главен фактор на промяната е римокатолическата църква. Библейските пророци Даниил и Йоан предсказват, че в християнството ще настъпи вероотстъпление от чистото евангелско учение. Отстъпление, което достига своя апогей при папизма. В Дан. 7-ма глава, която е паралелна на Дан. 2 гл., е показано, че след четирите големи империи ще се издигне един "малък рог" (Дан. 7:8,24), т.е. сила, държава, която ще се различава от другите империи. А. С. Флик в своята книга за средновековната църква пише, че "на развалините на политическия Рим се издигна в гигантска форма великата морална империя на римската църква" (1900 г.).

Джон Уиклиф, оксфордски професор, починал в 1384 г, изтъквал, че "малкият рог" е католическата църква. По-късно протестантите единодушно възприемат, че символът "малък рог" е римската църква. Великият физик и математик Нютон доказва това в своите богословски трудове.

В Дан. 7:25 кратко и лаконично е изнесена същността на цялата богопротивна дейност на папизма през вековете: "Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони, и те ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време". Това е описанието на "малкия рог".

Нека разгледаме 4 момента от това описание:

"Ще говори думи против Всевишния".
Това са арогантните претенции на папството, светотатствени твърдения. Ето някои от тях: - В 18 век един католически духовник пише: "Папата е с толкова високо достойнство и така въздигнат, че е не само човек, но е като Бог и заместник на Бога". - Ап. Павел във 2 Сол. 2:1-4 предсказа това явление: той говори за "човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки; който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи в Божия храм и представя себе си за Бог". Богохулство са също и твърденията, че църквата може да прощава грехове и това за непогрешимостта на папата, когато говори "екс катедра", т.е. когато с авторитета си се произнася по въпросите, засягащи основите на вярата. А според Библията няма непогрешими хора (Пс. 14:2,3).

"Ще изтощава светиите на Всевишния".
През ХIII век бе основана инквизицията. През цялото средновековие са унищожени повече от 50 милиона верни Божии чада.

""Ще замисли да промени времена и закони".
Именно папството се е опитало да промени Божия закон. В "Християнска наука", издание от 1946 г. за католическото вероизповедание, са дадени 10-те Божии заповеди. Ако ги сравним със записаните в Библията, в Изход 20 гл., ще видим, че втората заповед я няма. (Тя говори против идоли и изображения). Четвъртата е заменена с изречението "Помни да освещаваш празниците". Десетата е разделена на две, за да попълни цифрата 10.

"Ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време".
Това е пророчество за папското господство. Думата "време" на арамейски език (на който е написана книгата Даниил) означава "година", "времена" - две години. И така, този период съставлява 3 1/2 символични години (или 1260 пророчески дни). Този извод се налага, когато се направи паралел между Дан. 7:25 и паралелното пророчество за папската власт в Откр. 11:2,3 и Откр. 12:14. Според Числа 14:34 и Езек. 4:6 един пророчески ден е равен на една година. Така властта на папството излиза 1260 действителни години. Ако те се прибавят към 538 г. (когато папата е получил властта от император Юстиниян), стигаме до 1798 г., когато генерал Бертие пленява папата и го завежда в плен във Франция. Ето как и пророчеството посочва кой е въвел празнуването на неделята и изместил съботата на Бога. Наистина удивително!

Тогава всеки християнин трябва да реши за себе си дали да възприеме човешка наредба или ясната Божия заповед.

Божият печат и белегът на звяра

И двата израза в заглавието са взети направо от Библията и са в тясна връзка с въпроса за почивния ден.

Какво представлява Божият печат? В книгата Езекиил 9:1-6 четем: "... Мини през града, през Ерусалим и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече...: Минете подир него през града, та поразете... но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът...".

Тази картина представляваше Божията грижа за верните Негови чада, преди да предаде на унищожение нечестивите от еврейския народ. Носителят на "белега" беше в безопасност. Пророчеството се изпълни при нашествието на Навуходоносор II, вавилонският цар. Но Библията говори за едно всесветско дело на "запечатване" на истинските християни преди Второто пришествие. В Откр. 7:1-4 виждаме един силен ангел, който казва на четирите ангела, които възпират войните, да чакат, докато се постави печата на живия Бог върху челата на служителите Му. Печатът и в двата случая е сложен на челата. Четирите ангела задържат "ветровете", т.е. войните и конфликтите, за да може Бог да привърши спасителното Си дело.

Ние живеем във времето, когато Бог запечатва годните за новото Си царство. Слагането печат на челата е символично. Печатът, с който Бог запечатва Своите избраници е Божият закон. Законът беше в сърцето на Исус (Псалм 40:8) и Бог иска да го запише и в сърцата на християните така, че там да се пресъздаде характера на Исус (Евр. 8:10). Божият Дух е, Който извършва това дело днес (Еф. 4:30).

Запечатването означава освещение, и това е вътрешната, същинска страна на Божия печат. Божият печат има и външна, видима страна. В Езек. 20:12,20 Бог заявява, че съботата е белег на освещение и духовна връзка с Него. В четвъртата Божия заповед се намират и трите елемента на един печат, т.е.: името, титлата и територията, а те са: Бог, Създател, (на) "небето и земята". (Изх. 20:11).

Запечатването се състои от христоподобен характер, който се вижда в живота на вярващия, и спазването на съботата като почивен ден. Запечатването започва при обръщането към вярата и трае до смъртта (Откр. 14:12).

Белегът на звяра. Подробности за него намираме в Откр. 13-та глава. Там се говори за два звяра. Кои са те? От 1-ви до 10-ти стихове става ясно, че първият звяр символизира католическата църква, а от 11-ти стих нататък е идентифицирана протестантска Америка, Съединените Щати. В стих 10-ти се казва, че папата ще бъде пленен и убит. Знаем, че папската сила бе сломена от френската революция в 1798 г. По същото време в Америка се основава младата държава (бъдещия втори звяр), характеризираща се с демокрацията и свободата на съвестта. Пророчеството обаче предвижда, че характерът на тази власт ще се изроди, и тя ще започне да говори "като змея", т.е. ще преследва верните на Бога, както е правела това през средните векове римокатолическата църква. Папството, сломено от французите, бе възстановено във Ватикана от Мусолини и за половин столетие пак стана велика сила. Откр. 13:12 предсказва, че САЩ със своя авторитет ще съдейства за възстановяване престижа на папството. През 1984 г. САЩ завърза дипломатически отношения с Ватикана. Раненият звяр оздравя. Без да навлизаме в подробности можем да кажем, че това пророчество предвижда един съюз, обединение на спиритизъм, възродено папство и отпаднал протестантизъм, което ще наложи "белега на звяра". Успоредно със запечатването на Божиите чада ще се извърши насилствено и налагането на "белега на звяра".

Кой е този "белег на звяра"? Ако печатът на Бога е съботната институция, "белегът на звяра" може да бъде само наложения от папството неделен празник. Това е външната, видимата част на белега, а вътрешната един формален, лицемерен религиозен живот, без освещение на характера, без Божията правда и закон, без Божията сила и вярност. Неделният ден ще бъде налаган със сила, и тези, които не се съгласят с това, ще бъдат преследвани и наказвани. В края на земната история целият свят ще бъде поставен пред дилемата: "С Божия закон или с фалшивата религия". Откр. 14:9,10 пояснява как Бог ще погледне и накаже онези, които се грижат само за земните облаги, а в Исая 33:16 Библията говори как Бог ще се грижи за онези, които искат да останат верни на съвестта си и на Божия закон. Бог ще снабдява нуждите на Своя народ до пълното му избавление при славното Пришествие на Христа.

Ако днес Му се доверим, можем да очакваме Неговата защита и в края на земната история.

Състоянието на мъртвите

Защо съществува смъртта? Едни казват, че това е природен закон, според който всеки, който се е родил, трябва да умре. Но ако това е природен закон защо тогава никой не иска да умре? Според Декарт "последната дума зависи от религиозната вяра, от откровението, а не от разума!" Истината за смъртта можем да научим само от откровението на Бога.

Светото Писание недвусмислено казва, че причината за смъртта е грехът - Римл. 6:23: "... заплатата на греха е смърт" (също Римл. 5:12). Човекът отказа да живее по Божия план, смъртта не е по Божия воля, тя е по вина на човека.

За да разберем по-добре този важен въпрос, нека започнем с естеството на човека. В Бит. 2:7 се казва: "Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа". Забележете, при сътворението човекът не е получил някаква душа, а е станал, "жива душа", живо същество. Оформеният от Бога от пръстта човек, от неподвижен станал жив, мислещ, действащ. Еволюционистите вярват, че човекът е произлязъл от неорганична материя, която от само себе си се превърнала в органична! Но как? Те не поясняват. Без тяло няма живот, също и без жизнено дихание т.е. без Божията намеса, няма живот.

Дали човек или неговата душа са безсмъртни? В Стария завет нито един път не е спомената думата "безсмъртен". В Новия завет ап. Павел я споменава в 1Тим.6:15,16 и приписва това само на Бога. Това е вътрешно, присъщо само на Бога качество. Човек е създаден условно безсмъртен, при условие на послушание. В Едем Бог заяви на Адам: "В деня, когато ядеш от него (от забраненото дърво, "дървото за познаване на доброто и злото"), непременно ще умреш" (Бит. 2:17)! Тук Бог не казва на Адам, че само тялото му ще умре, а душата няма. Става дума за едно абсолютно прекратяване на съществуването. В Езек. 18:4 Бог заявява, че "душата, която е съгрешила, тя ще умре".

Историята на християнството ни казва, че вярването в безсмъртието на душата е било въведено от ранните християнски отци Ориген и Климент Александрийски, които са заимствали това учение от древногръцкия философ Платон. Това е езическо вярване. Ако прочетем внимателно Езекиил 37:1-10, ще видим как Господ първо от сухите кости създава тяло, и после му вдъхва живот. И тук, както при сътворението се повтаря същото - първо тялото, а после духът.

А сега нека видим в какво състояние са мъртвите? В Екл. 12:7 четем: "И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал". Дали този дух не продължава някакво съзнателно съществувание след смъртта на човека? Отговорът се намира в Екл. 9:5,6,10 - "Живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени.... Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба където отиваш" (виж също Йов 14:21, Пс. 146:4). След смъртта няма съзнание, човек е в пълна неизвестност за близките си, няма никакви чувства, никаква дейност. Духовният, психическият и физическият живот се прекратяват. Човек изпада в пълно небитие. Времето престава да тече за починалия.

Един пример. Електрическият ток преминава през различни уреди - котлон, лампа, радио, и дава различен ефект - топлина, светлина, звук. Когато токът спре, спира и ефектът. Така и духът, този ток на живота, според Словото Божие, не е личен. Той преминава през различни организми с различна генетична конструкция и дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила, даваща живот, се връща при Бога и с личността се свършва.

Исус Христос уподобява смъртта със сън. Както има събуждане от съня, така и при възкресението личността ще се възстанови (Йоан 5:28,29). Ап. Павел повтаря същото в 1 Кор. 15:51-54 и в 1 Сол. 4:13-17. Праведните ще възкръснат с нетленни тела, което означава съвършени, безсмъртни. Сегашните ни тела са тленни, т.е. смъртни, разлагащи се. Човек ще има вечен живот в цветуща младост. Духовното тяло, за което ап. Павел споменава, не е нещо призрачно, а материя от друг тип, с други свойства, непознати днес.

От теб, скъпи читателю, зависи дали един ден ще имаш вечен живот.

Ад, пъкъл и рай

Какво е ад? В Стария Завет царството на мъртвите е наречено на еврейски "шеол", което означава "гроб". В българските Библии тази дума е преведена различно, в някои стихове с "преизподня", в други с "гроб", а в трети - с "ад". Всичко това визира винаги гроба, понеже е все превод на еврейската дума "шеол".

Българската дума "ад" произхожда от гръцката "хадес", която също означава "гроб", "обиталище на мъртвите" и е еквивалент на еврейската дума "шеол" ("гроб").

Преизподня и ад са едно и също понятие - това е видно от речта на ап. Петър, записана в Деян. 2:25-27. Там се цитира Пс. 16:10, това е едно пророчество, в което се говори, че Бог няма да остави душата на Исус "в преизподнята ... да види изтление". Апостолът употребява думата "ад", а не "преизподня", понеже и двете означават едно и също.

А какво е пъкълът? Исус Христос говори за "огненият пъкъл" в Мат. 5:22. Произходът на тази дума е от гръцката "геена", която пък е транслитерация* на еврейското "гехином". "Гехином" означава Еномов дол, една долина на югозапад от Ерусалим, където за жертвоприношение на езическия бог Молох са били изгаряни малки деца. Години по-късно тези варварски жертвоприношения били прекратени, но огньовете на Еном станали символ на огненото наказание във великия ден на Божия съд, когато всички грешници ще бъдат унищожени. В Малахия 4:1-3 четем: "Защото иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори... те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви... " Думичката "иде" показва, че понастоящем пъкъл не съществува.

Мнозина поставят въпроса дали ще е вечен този огън. Както вече четохме, в деня на страшния съд нечестивите "ще бъдат пепел". Ясно е, че след като си свърши работата, огънят ще угасне. А в Откр. 20:14 огненото унищожение е наречено "втора смърт", а не "втори живот в мъчения". В Юда, стих 7 пише, че Содом и Гомор "са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън". Разбираме, че този огън днес не гори, но резултатите от него са вечни. В Мат. 3:12 Йоан Кръстител прави едно точно сравнение, като казва, че "плявата ще изгори в неугасим огън". Следователно "пъкълът" ще бъде еднократен акт в деня на Божия съд, след Второто пришествие на Христос.

Нека да поясним и третия библейски термин - Раят. Това е гръцката дума "парадейсос", което значи парк, градина с дървета и животни. Най-характерният текст от Новия Завет, където срещаме тази дума, е Лука 23:43: "А Исус му рече: (на разпънатия до Него разбойник) Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая".

Нека най-напред да видим какво представлява раят? Когато Бог създаде земята, според Бит. 2:8-10 Той приготви един красив кът от нея, наречен Едемска градина, която да бъде дом за първата семейна двойка, Адам и Ева. Там беше и "дървото на живота", за което четем и в последната книга на Библията - Откр. 22:1,2, където също е описана и столицата на обновената земя - Новия Ерусалим. Бог ще пресъздаде нашата земя и тя ще стане родина на спасените. Но това ще стане след Второто идване на Христос. Очевидно раят не е нищо друго освен небесната слава и обновената земя.

А кога разбойникът и Христос ще бъдат в рая? Неправилно поставената запетая пред думата "днес" обърква много хора и ги кара да мислят, че това е станало в деня на разпятието. Но текстът в Йоан 20:17 ни казва, че три дни след разпятието Исус още не е отишъл на небето. Логично е и разбойникът да не е отишъл веднага.

Като обобщение можем да кажем, че пъкълът и раят ще съществуват след Второто пришествие на Исус Христос, а адът, това е гробът.

Произходът на злото

Непросветеният от Библията човек не може да обясни съществуването на злините, неправдите, мизерията, страданията, войните. Защо Бог търпи тези неща? Защо не се намеси? Хората се питат и не могат да открият причините за това състояние на нещата. В тази глава ще изложим основите на произхода на злото на земята в библейска светлина.

Преди съвременните хора да започнат да се интересуват от извънземни цивилизации, Св. Писание е говорило за два вида небесни интелегенти - ангели и "жители на световете". Думата "световете" в Евр. 11:3 загатва за другопланетни цивилизации. В Неемия 9:6 ангелите са наречени "небесно войнство" Те са куриерите, "полицията" на универса. Между тях съществува йерархия (степени). Но най-важното е, че те и жителите на другите планети не познават греха. Живеят в пълна хармония с Божията воля и при тях няма страдания (виж Йов 38:4-7). Ангелите помагат на хората, които търсят спасение (Евр. 1:14).

В Езек. 28:12-17 и в Исая 14:12-14 се вдига завесата, която отделя видимия от невидимия свят и се открива причината за злото и за дългия конфликт между доброто и злото. Тук ни се говори за най-високо надарения ангел, наричан "Деница, син на зората". В латинския превод на Библията, Йероним* го нарича "Люцифер". Двете имена имат смисъл на "блестящ" и "носител на светлина". Този най-високопоставен ангел пожелал да стане равен на Бога, забравяйки, че е само творение, а не Бог. За да постигне това, започва първо тайно, а по-късно и открито да критикува устройството на небето. Насочва се срещу Божия закон и авторитета на Бога. Започва да твърди, че Божият закон е несъвършен и че се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества.

В първия текст (Езек. 28:12-17), под образа на Тирския цар, а във втория чрез Вавилонския цар, е описан Люцифер, на когото и двамата царе служеха и се вдъхновяваха от него. Една трета част от ангелите последваха бунтовника. В Божиите действия срещу Сатана съзираме величието на Божията мъдрост и любов. Бог Отец и Бог Син направиха всичко, за да върнат Люцифер към верноподанство, обяснявайки му страшните последици за Всемира. Но всичко беше безуспешно. Първата санкция е била лишаването му от поста "осеняващ херувим" и изгонването му от Божието присъствие. Този бунт се е развил преди нашата планета да е била създадена. В Едем, жилището на Адам и Ева, бунтовникът вече идва като враг ("сатана" или "дявол" - от евр. и гр. език, което значи "противник", "враг").

Учените твърдят, че само в нашата Галактика имало 100 хиляди планети като нашата, а колко ли са в целия Всемир? Там Сатана, до смъртта на Христа на Голгота, е ходил и говорел против Бога. Защо още тогава мъдрият Бог не го унищожи? Ако Бог бе унищожил сатана веднага, обвиненията против Бога биха останали в умовете на небесните жители. Бог го остави да прояви истинския си характер, да се демаскира сам. Разпъвайки Христа, той се самоосъди и беше изгонен от небето. Двете му състояния са описани - първото в Йов 1:6,7 - като измамник, и второто в Лука 10:18 - като паднал от небето (виж също Йоан 12:31 и Откр. 12:7-12). Цялото небе е наблюдавало дейността на сатана.

С думите "Свърши се!" Исус на кръста обяви окончателната победа над сатана. Небето има вече имунитет срещу злото. Краят на сатана е описан в Откр. 20:10.

Скъпи приятелю, ще пожелаеш ли и ти да бъдеш участник в тази победа?

Спиритизъм

Светът е арена на две могъщи сили - доброто и злото, Бог и Сатана. Поради ограничените познания и възможности на човека, някои факти и явления, произхождащи от Сатана и демоните се приемат като чудеса.

От любов към страдащия човек, Исус слезе на земята, за да го спаси от вечна гибел. В тази Си мисия, за да облекчава страданията на хората, Той правеше чудеса - лекуваше, възкресяваше, но никога не правеше нещо, с което да покаже Своята сила, да се похвали, да задоволи нечие любопитство или пък за сензация (виж Мат. 12:38,39).

Сатана, от своя страна, също може да прави чудеса и му е позволено. Той обаче ги прави само с една цел: да омае, да заблуди, да подведе в погрешно учение, да погуби. Библията е зарегистрирала такива негови пагубни по резултата си чудеса. В Едем, давайки на змията способност да говори, той привлече вниманието на Ева към забраненото дърво и я прелъсти да сгреши (Бит. 3:1-5). В Египет Сатана чрез магьосниците се противеше на Моисей, а чрез него на Бога, заблуждавайки хората, че магьосниците също могат да правят подобни чудеса, а всъщност това беше само една хипноза. Но да преминем към същината на темата.

Твърдението на спиритизма* е, че душите на умрелите живеят и ние можем да установим контакт с тях. Сатана първо пред Ева произнесе лъжата, че човек няма да умре. Спиритистите поддържат тази лъжа и подмамват и други да вярват в нея.

Един спиритически сеанс, описан в Библията, открива подобни лъжи. 1Царе 28:3-20 - "Срещата" на пророк Самуил с цар Саул. Нека обърнем внимание на няколко факта. Според фалшивото вярване, душите на праведните са в небето, а тук Самуил излиза от земята! Второ, пророкът винаги повтаря това, което прави Бог; тук Бог отказва да говори със Саул, а Самуил му се явява и му говори. Ако Бог мълчи, би ли се наел Самуил да отговаря? Трето. Фалшивият Самуил казва на Саул: "Утре ще бъдеш при мен"! Как е възможно праведният Самуил и безбожният, непослушен на Бога Саул да са на едно и също място след смъртта си?! В Библията ясно е казано, че след смъртта си човек нищо не знае, нито прави (Екл. 9:5,6,10).

Ап. Павел във 2 Кор.11:14,15 предупреждава, че както Сатана се представя като светъл ангел, както преди падението и бунта си, така и неговите демони, които действат чрез човеците, техни медиуми, т.е. "посредници", ще представят лъжата като правда, идваща от Бога. Не Самуил се е явил на Саул а един зъл демон, който умело играе ролята на пророка.

Същото става при всички спиритически сеанси. Не се явява душата на умрелия, но един демон, който може да имитира гласа, почерка и интимните детайли от живота на починалия. В Марко 1:23-26 четем за една среща на Исус с човек, обладан от демон. Тук Спасителят се обръща към една втора, съзнателна личност в самия болен, която принуждава болния да говори това, което той не иска.

Модерният спиритизъм, който днес е залял целия свят, се заражда най-напред в Америка, в малкото градче Хайдсвил, щата Ню Йорк, през 1848 година, където двете сестри Фокс стават прочути медиуми.

В средата в миналия век настъпи религиозно събуждане, появи се и Адвентното движение. Тогава сатана веднага издигна спиритизма, за да пречи в спасяването на осъзналите се грешници. Исус предупреждава в Мат. 24:24 за появата на спиритизма и целта му да заблуждава чрез чудесата, които ще прави. В Откр. 16:13,14 са описани "три нечисти духа", които влияят на държавници и водачи с лъжите и чудесата си, и ги обединяват против библейските истини. Тези духове символизират езичеството, възобновения католицизъм и протестантска Америка, родината на модерния спиритизъм.

За становището на Библията относно спиритизма в различните му прояви можем да прочетем в Левит 19:31; 20:6,27; Втор. 18:10-12 и Исая 8:19,20. Божият ясен съвет в Левит 19:31 е: "Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издирвайте, та да се осквернявате чрез тях..."

Верният отговор за нашето бъдеще можем да намерим единствено в Библията. Ето защо всеки християнин трябва да се допитва единствено до нея по въпросите за невидимия свят.

Светилище и свещенство

Грехът в живота на човека налага известна служба за опрощение на греховете, оправдание и изкупление. Как трябва да се извършва богослужението, коя е правилната форма на богослужение?

Известни са ни три форми, три фази на богослужение, описани в Библията. Първата фаза е по времето на патриарсите. Тогава главата на семейството бил и свещеник. Той правел един олтар от пръст, чим или недялан камък и на него принасял жертвата (Бит. 8:20; 12:7,8).

По-късно в пустинята, чрез Бог, Моисей посочи на излезлия от египетско робство еврейски народ как точно да се построи храмът, или "скинията" (Изход 25 гл.) и с това се поставя началото на втората фаза - старозаветното богослужение. Храмът бил преносим, понеже и народът бил постоянно в движение. Имало е две отделения - светая и светая светих, обградени от двор. В двора са били жертвеникът и умивалникът, а в светая - златният светилник, трапезата за хлябовете и кадилният олтар. Завеса отделяла светая от светая светих. В светая светих били ковчегът на завета, в който стояли двете каменни плочи с 10-те заповеди, написани от Бога, и така нареченото умилостивилище.

Свещениците. Поради верността на Авраам, Бог избра неговите потомци за Свой народ, чрез който да разпространи познанието за истинската вяра за спасение на всички хора. Бог избра специално Аароновото потомство за свещеници и първосвещеници (Числа 18:1-7). Съгрешилият човек отивал при свещеника със своята жертва в двора на храма. Слагал ръцете си на главата на животното, изповядвал в присъствието на свещеника своя грях, като по този начин символично прехвърлял греха върху животното, след което го заколвал. Свещеникът вземал от кръвта на животното и с нея помазвал роговете на кадилния олтар в светая (Лев. 4:27-35). Жертвата, както и нейната кръв, символизирали Исус Христос като Божие Агне, Месия, Който ще дойде да умре за изповядания и записан на роговете на олтара грях. Вместо грешникът да умре заради греха, умирало животното, но неговата кръв само условно премахвала греха.

Единствено Христовата кръв на Голгота дава действително и пълно прощение (Йоан 1:29; Деян. 4:12). Закланото животно символизирало Исус, а и хлябовете на трапезата говорели за Неговото Слово като духовен хляб на живота. Тамянът символизирал молитвите на грешника и на свещеника, също и Христовия свят живот и заслугите Му пред Отца.

Тази церемониална, символична служба траяла 1500 години, от Моисей до Христа. В Евр. 9:8-10 се казва, че е било предвидяно едно преобразование, коренна промяна на тези служби. При смъртта на Исус на Голгота завесата на Ерусалимския храм, отделяща светая от светая светих и зад която не е смеел да влезе никой, се раздира, и с това показва, че земната служба вече не е валидна. Истинското Агне, Исус, е умряло.

И така, навлизаме в новозаветната форма на богослужение. Свещенството също се сменя. На земята вече няма нито храм (започва друга служба, в небесния храм), нито свещеници - Исус е единственият, вечен Първосвещеник, нито жертви, т. нар. курбани - Исус е Агнето, принесено веднъж завинаги като жертва за опрощение на греховете (Евр. 7:22-27). На земята няма вече храмове, а молитвени помещения. Вместо свещеници - проповедници на истината. Исус е единствен наш Защитник и Ходатай между Бога и грешника (Евр. 7:25).

Нека да пристъпваме с дръзновение към този Защитник, за да получим прощение, сила и благодат за един по-възвишен духовен живот.

Скъпи читателю, ти обръщаш ли се към Исус, който единствен може да ти даде сила за нов живот?

Изследователният съд

Всеки човек носи морална отговорност за постъпките си. Светото Писание посочва истината, че всички ще застанем пред съда на Христос, "за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло" (2 Кор. 5:10).

Фазите на този съд са три: а) изследователен съд; б) определяне на присъдите на нечестивите; в) екзекутивен съд ("страшният съд").

Втората и третата фаза бяха разгледани в предните глави. Тук ще се занимаем с т. нар. "изследователен съд". Наричаме го "изследователен", защото в този съдебен процес се разследват случаите на вярващите (1Петр. 4:17 и Дан. 7:22). Неговата цел е да оцени техния живот и верност към истината.

Откриването на съдебното заседание е описано в Дан. 7:9,10.Съдията е Бог Отец, Исус е наш Ходатай и Застъпник, а ангелите са свидетели и съдебни заседатели. От Мат. 18:10 се подразбира, че всеки човек има един ангел, който се грижи за него, познава добре живота му и може да свидетелства в съда. Тук бихме искали да отбележим, че през 4 и 5 в. се е създал култ към Дева Мария и други светци, като застъпници на човека, но това е чисто човешка измислица. Ап. Павел и ап. Петър заявяват, че няма друго име под небето за спасение, нито друг застъпник освен Исус Христос (Деян 4:12; 1Тим.2:5,6). Всички святи хора сега са в гробовете си и очакват възкресението. Така че, те не биха могли да ходатайстват за други.

Съдът ще претегли всеки човешки живот според моралния закон или, както го нарича ап. Яков, "закона на свободата" (от греха) - Яков 2:11,12.

Библията ни говори за четири вида книги*, които ще бъдат използвани в съда: Първата е биографичната; в нея са описани всички особености на личността - име, месторождение и т. н. Псалмопевецът Давид и Исус говорят за това съответно в Пс. 139:16 и Мат. 10:30. Втората книга регистрира добрите дела (Мал. 3:16). Третата е за греховете (Ерем. 2:22; Мат. 12:36). И четвъртата книга - това е "книгата на живота" - небесен регистър, в който се вписват имената на онези, които имат небесно гражданство (виж Откр. 3:5; Фил. 4:3). Когато един човек приеме истината и стане християнин, името му се записва в тази книга с цел да бъде удостоен с безсмъртие и вечен живот. Но при условие, че остане верен на Бога до края на живота си.

Ето и процедурата на съда, описана в Мат. 10:32,33. Исус казва: "Който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си,... но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата". Да изповяда някого пред Отца Си значи, че Исус ще се застъпи за него, за да се простят и заличат греховете му, а името му да остане завинаги в книгата на живота. А който не е останал верен на Бога до смъртта си, името му се изтрива от книгата на живота и греховете му не се заличават.

Когато съдът разгледа и последния случай, ще се произнесат думите, записани в Откр. 22:11: "Който върши неправда, нека върши и за напред неправда.... и праведният нека върши и за напред правда...". Благодатното време свършва, няма вече нито покаяние, нито прошка на грехове. Исус бива коронясан за Цар и получава всичката власт. Напуска храма, а човеците остават без ходатай. Тогава мнозина ще искат да се покаят, но ще бъде късно. Според Амос 8:11,12 те ще тичат и ще молят да им се проповядва благовестието, но вече ще е късно!

Днес все още има възможност (2 Кор. 6:2). Приеми Христос в сърцето си днес и сега!

2300 денонощия

В Библията, особено в Стария завет, има много пророчества. Пророчеството, обхващащо най-дълъг период от време, се намира в книгата на пророк Даниил 8-ма глава. В стих 14 четем: "... До 2300 денонощия; тогава светилището ще се очисти". Възникват два основни въпроса: за времето на това пророчество и какво означава "светилището ще се очисти".

Първо нека да разгледаме въпроса за времето. Съгласно принципа ден-година (Числа 14:34 и Езек. 4:6), 2300 пророчески денонощия са 2300 календарни години. Но кога започват и кога свършват те? Пророк Даниил има няколко видения, описани в Дан. 8 глава, но той не може да разбере значението им (Дан. 8:27). В отговор на неговата гореща молитва (Дан. 9:3), идва ангел Гавриил - стоящ пред Бога ангел, който изглежда е заместил разбунтувалия се Люцифер, и пояснява на Даниил с подробности този дълъг период от 2300 години (Дан. 9:21-27). За да обясни 2300 денонощия, ангелът въвежда нов период - 70 седмици. Изразът в Дан. 9:24: "70 седмици са определени" в оригинала е в смисъл на "са отрязани" (от по-големия период). А началото на 70-те седмици и следователно на 2300 денонощия, е посочено в ст. 25: "от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим".

Докато евреите са били във вавилонски плен, подбудени от Божия Дух, трима царе издават три декрета. Първите два - на Кир в 537 г. пр.Хр. и на Дарий в 520 г. пр.Хр. - касаят само възстановяването на храма в Ерусалим, а третият - на Артаксеркс Лонгиман в 457 г. пр.Хр. дава пълна автономия на еврейската държава, а това включва и цялостното възстановяване на Ерусалим. Така намираме началната точка на пророчеството за 2300 денонощия - 457 г. пр.Хр. Сега нека от тази дата да отчетем 2300 години. Това става, като от 2300 извадим 457 г., понеже тя е преди новото летоброене. Получаваме 1843 г. Но към нея трябва да прибавим единица, тъй като при преминаване от 1 г. пр.Хр. в 1 г. сл.Хр. нямаме нулева година. И така, стигаме до 1844 година.

Сега нека да видим какво събитие се е случило тогава, или с други думи, какво означава "светилището ще се очисти". За кое светилище става дума? Очевидно, това се отнася за небесното светилище, описано от ап. Павел в Евр. 9:11,12, тъй като земното светилище, т.е. Ерусалимският храм, е било разрушено от римляните в 70 г. сл.Хр. Какво означава "очистването"? В старозаветното светилище е имало два вида служби за очистване от греховете - всекидневна и годишна. Годишната служба се провеждала на 10-я ден на месец "тишри" от еврейския календар - т. нар. "Ден на умилостивението". В този ден първосвещеникът извършвал специална служба в Светая Светих за очистване на светилището от натрупаните през годината грехове. Но тъй като в 1844 г. земно светилище вече няма, "очистването на светилището" в Дан. 8:14 означава, че от 1844 г. Христос е започнал една специална служба за очистване и заличаване на греховете в изследователния съд, който се провежда в небесното светилище.

Изясняването на този въпрос е от изключително значение, защото така се отговаря и на въпроса "Къде е сега Христос и какво прави?". В тази глава намерихме отговора на този въпрос.

За да приключим, нека разгледаме и знаменитото пророчество, наречено "70 седмици" (Дан.9:24-27).

Съгласно принципа "ден-година" 70 седмици са 490 пророчески дни или 490 действителни години. Стих 24-ти ни казва, че те са определени "за довършване греховете" на еврейския народ, т.е. до неговото отпадане като богоизбран народ с определени привилегии, оставаха още 490 години.

70 седмици са разделени на три части според 25-ти стих: 7+62+1=70. За "7 седмици" (49 години) се съграждат държава и храм в Ерусалим. След още 62 седмици (434 години) Исус е бил помазан чрез кръщението Му в 27 г. (Деян. 10:37,38). В средата на последната седмица, т.е. след 3,5 години, в 31 г. "княз Месия" беше посечен. След като Исус беше разпнат, завесата в храма се раздра и "жертвата и приносът" (ст. 27) загубиха значението си. Останалите 3,5 години изтичат в 34 г. с убиването на дякон Стефан (Деян. 7:59). В тази година еврейският народ бива окончателно отхвърлен и спасението се предлага вече на езичниците, т.е. на останалите народи.

Скъпи читателю, в оставащото малко време Исус очаква и твоята молитва за прощение. Не се бави!

Тройната ангелска вест

Някои мислят, че Бог е изоставил земята и повече не се интересува от съдбата на жителите и. Във всяка историческа епоха Бог е изпращал специална вест до хората. В по-точния Цариградски превод на Библията Ап. Петър нарича тази вест "настоящата истина" (2 Петр. 1:12).

За предпотопния свят "настоящата истина" бе проповядвана от Ной, че Бог предоставя на това поколение още само 120 години милост (Бит. 6:3,13). Това дълго време не бива да ни учудва, защото тогава хората са живели по 900 години (виж Бит 5 гл.)! За времето на Йоан Кръстител, а след това и на Исус Христос, "настоящата истина" е била: "Покайте се, защото Божието царство наближи" (Марко 1:14,15).

За нас, хората, които живеем в дните преди Второто идване на Исус, тържествената вест е т. нар. "тройна ангелска вест" (Откр. 14:6-12). Това е последната милостива Божия покана към всеки човек, представена от три ангела. Видението е символично и ангелите олицетворяват Божия народ, ангажиран в разнасянето на "настоящата истина".

Първата ангелска вест (Откр. 14:6,7) приканва хората да изоставят своите модерни богове - парите, вещите и удоволствията - и да се поклонят само на Бога. Изразът "защото настана часът на Неговия съд" визира изследователния съд - докато този съд заседава, хората все още имат надежда за спасение. Този съд, както разбрахме в глава 23,е започнал в 1844 г..

В Откр. 14:8 се провъзгласява втората ангелска вест: "Падна, падна великият Вавилон...". Библията говори за две духовни царства: Ерусалим - Божието царство, и Вавилон - сатанинското. На еврейски език Вавилон означава "объркване", а Ерусалим - "град на мир". Първият е център на идолопоклонство и борба против Бога, а вторият - Божий град и център на доброто.

За Вавилон четем в Откр. 17:5: "И на челото з имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята". "Вавилон" се употребява фигуративно и символизира всички отпаднали религиозни организации до края на историята.

Втората ангелска вест посочва греховете на духовния Вавилон. Световното християнство се обърна от Божието Слово към човешки философии и традиции. Библейският ясен доклад за Сътворението бе заменен с еволюционната теория. Там, в заблудите на "Вавилон", са още и спиритизмът и астрологията. Така тя, "майката на блудниците", напои народите и църквите с виното на несвяти учения. Блудството алегорично представя незаконните връзки на църквата със света. Падането на духовния Вавилон означава, че протестантските църкви са се отклонили от чистотата на Евангелието, т.е. оставили са Христа, "своя съпруг", и са се съединили със света. Но, което е важно и трябва да се запомни, не хората в тези църкви са паднали, а ученията и системите.

Третата ангелска вест - Откр. 14:9-11 е едно предупреждение и е тясно свързана със събитията в последните дни. От глава 17 - "Божият печат и белегът на звяра", знаем, че в дните преди Второто пришествие една религиозна коалиция чрез закон ще наложи т. нар. "белег на звяра", вероятно закон за задължително почитане на неделния ден, отличителният знак на папизма. Голямата битка ще се фокусира върху дилемата "събота или неделя", с Божият закон или с фалшивата религия. Онези, които решат да останат верни на Бога, ще бъдат преследвани и презирани, но Бог ще ги закриля в този кратък интервал до пришествието. Отстъпилите от вярата обаче ще понесат Божия гняв.

Първата и втората ангелски вести бяха проповядвани за пръв път в периода 1831-1844 год. През май 1847 год. към тях се присъединява и третата.

Тези, които изтърпят всичко, за да спазят Божия закон и да почитат Божия авторитет повече от човешки авторитет, ще оформят оня народ, който триумфално ще посрещне своя Господ.

А ти, скъпи читателю, и аз, ще се вслушаме ли в тези Божии вести и дали ще бъдем от този народ?

Белези на истинската църква

Живеем в един разделен свят, като разделението е проникнало и в религиозната сфера. Съществуват стотици вероизповедания. Как можем да различим сред тях истинската вяра? Има ли една единствена истинска църква?

Понятието "църква" е библейско понятие, означаващо не сградата за богослужения, а сборът, обществото от вярващите. В Библията църквата е представена със символа "жена" (2 Кор. 11:2; Откр. 19:7,8). Истинската църква е символизирана с думите "чиста девица" или "съпруга", чийто Годеник е Исус Христос. "Блудницата", аморалната жена, символизира отстъпилата от истината църква.

Истинската църква е описана в Откр. 12 и 14 гл. с четири характеристики.

В Откр. 12:1-6 виждаме жената, която символизира истинската църква - тя е "облечена със слънцето", "стъпила" на луната и на главата си има корона от 12 звезди. Какво означават тези символи? В Новия Завет истината и Божият спасителен план са очертани със слънчева яснота, докато в Стария Завет те са забулени чрез системата на жертвоприношенията, символизирана чрез луната, която свети с отразена светлина. Старият завет има нужда от осветлението на Новия Завет. Короната символизира победата на църквата над греха, а 12-те звезди - учението на 12-те апостоли.

Стиховете в Откр. 12:4,6,13,14 са едно изпълнено пророчество за преследването на първата църква, което е първият белег на истинската църква. Пред жената виждаме змеят, символизиращ сатана, който действа чрез различни преследващи сили. Той иска да изяде детето (Исус Христос), което тя очаква да роди; в стих 5 четем за Неговото възнесение. В стиховете е предсказан един дълъг период от 1260 год. на преследване през Средновековието ("време, времена и половин време"). Думата "пустинята", където жената се е крила, означава, че тази църква е била лишена от официална обществена дейност.

Въпреки гоненията, змеят не можа да унищожи чистата жена. Разярен, той се опълчва срещу "останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди..." (Откр. 12:17). Това е вторият белег на истинската църква. Истинската църква всякога е пазела Десетте Божии заповеди, а в Откровение няколко пъти се посочва, че Божиите заповеди са атрибут на верния народ от последното време.

А когато прочетем по-нататък същия стих - Откр. 12:17, намираме третия белег - освен, че пазят Божиите заповеди, останалите от потомството на жената "... държат свидетелството за Исуса". Какво означава това? Обяснението намираме в последната част на Откр. 19:10: "... защото духът на пророчеството е свидетелството Исусово". Следователно "свидетелството за Исуса" означава, че истинската църква на последното време ще се отличава с пророчески дар в нейната среда.

Четвъртият белег на истинската църква е проповядването на тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12). Това е естествено и логично, защото тя е последната Божия вест до човечеството.

Нека сега за съпоставка да хвърлим бегъл поглед върху Откр. 17 гл., където е представена "блудницата", т.е. отпадналите църкви. Тя държи в ръката си златна чаша, която символизира евангелието, но е пълна не с неговите истини, а с "мръсотии и нечистотии", т.е. с фалшиви учения. В стих 6 се казва, че тази фалшива религиозна система е избивала Исусовите мъченици. Всички особености в описанието идентифицират римокатолическата църква като "блудница" и "Вавилон". Съюзена със спиритизма и протестантските църкви преди Второто идване на Христос, тя отново ще преследва истинската църква. Бог поканва добрите и искрените християни, намиращи се в този пълен с религиозни заблуди съюз, да излязат от него, за да не споделят Божия гняв, който ще го сполети.

Учението за истинската Божия църква е основно учение, което всеки християнин трябва да познава, защото според Деян. 2:47 спасението на даден човек може да се постигне единствено чрез прибавяне към църквата.

Всеки човек трябва да има правото сам да избере към коя църква да се присъедини, за да служи на Бога.

Духът на пророчеството

Пророческият дар е характеристика на Божия народ. Защо се дава той? Преди грехопадението човекът е имал директна връзка с Бога, но грехът е прекъснал тази връзка. За да може Бог, и в това паднало състояние на човека, да му помага, насочва и пази, сега, след падението в грях, Той употребява пророците като Свои говорители и посредници (Исая 59:1,2; Амос 3:7).

Как става предаването на вестите? В Откр. 1:1,2 е описана много ясно и в подробности веригата, по която се предава едно пророчество: Бог Отец, Исус Христос, който дава пророчеството на ангел, ангелът го пояснява на пророка, и пророкът го съобщава на народа. Тази връзка се осъществява с посредничеството на Св. Дух, третото лице на Бога. В Откр. 1:10 апостолът пише: "... бях в изстъпление чрез Духа...". Под въздействието на Св. Дух, Йоан идва в особено състояние, при което той забравя земните неща и духът му се изостря за небесните.

Стиховете в Осия 12:10 и Числа 12:6-8 поясняват как пророкът получава вестите. Това става обикновено по два начина: чрез видения или чрез сънища. Съновиденията, дадени от Бога, винаги са в унисон с Библията. По-голяма част от сънищата ни обаче се дължат на психологични и физиологични причини, и не са от Бога (Ерем. 29:8, Екл. 5:7). Трябва да внимаваме, понеже и сатана може да ни натрапи своите заблуди чрез сънища.

Във всички епохи е имало пророци - и мъже, и жени. Някои са оставили своите видения написани, други не. Според думите на апостол Павел (Ефес. 4:11-13) пророческата служба спомага чрез напътствията на Бога, да се запази единството на вярата, което сатана гледа по всякакъв начин да наруши.

От библейската история научаваме, че в критичните моменти на Божия народ и преди важни събития Бог дава по-големи осветления чрез пророците Си. Преди потопа издига Ной. Преди първото идване на Христос своя глас издига Йоан Кръстител.

В края на 18 и началото на 19 век много изследователи на Библията от различни страни, изследвайки пророчеството за 2300 денонощия от книгата Данаил, стигат до заключението, че Второто пришествие ще стане през 1844 год. Заражда се мощно движение, проповядващо вестта за близкото идване на Исус. В САЩ, където движението придобило особени размери, на 22.10.1844 г. 50 хил. искрени вярващи очаквали Спасителя, но Той не дошъл. Защо? Направените изчисления били напълно верни, но те сгрешили в тълкуването на израза в Дан. 8:14 "светилището ще се очисти". Както видяхме в статията за Изследователния съд, в 1844 г. Исус преминава в Светая светих на небесния храм, а не слиза на земята да унищожи непокаялите се хора и да установи Своето вечно царство, както очаквали тези 50 хиляди души. Това предизвикало голямо разочарование и от тях остава една малка група, която полага основите на Църквата на Адвентистите от Седмия Ден.

Два месеца след голямото разочарование, Бог издига една жена като Свой служител, който да дава напътствия на Неговия народ - Елена Вайт. Тя е имала 2000 видения, написала е 53 книги и 4500 статии. Родена е в 1827 г. в Горхам, щата Мейн, и починала в 1915 г. За да бъде приета като пророк, тя е била подложена на библейски пророчески изпит. Доказано е, че притежава четирите външни белези на библейския пророк, описани в Даниил 10:8-11,16,17 и в Числа 24:3,4,а те са:

• пророкът отначало изгубва своята естествена сила и пада на земята;
• изпълнен със свръхестествена сила той се изправя;
• докато има видение, не диша, но пулсът и сърцето му работят;
• през цялото време на видението държи очите си отворени.

Освен външните белези пророкът трябва да притежава и вътрешни характеристики, а те са: Първо, всичко, което говори, трябва да е в унисон със Словото Божие (Исая 8:20). Второ, да възвеличава Исус Христос, а не себе си (1Йоан 4:1-3). Трето, да има живот морален и съобразен с Христовите принципи (Мат. 7:15-20). Четвърто, пророчествата му трябва да се сбъдват (Втор. 18:21,22).

Елена Вайт отговаря на всички тези външни и вътрешни характеристики. Прочетете която и да е нейна книга и ще се убедите от влиянието, което ще почувствате, че тя е действително Божий пророк. Четейки нейни книги, като "Животът на Исус", "Великата борба", "Пътят към Христа" и др., човек не може да не усети намесата на Божия Дух в живота на тази слаба девойка.

Драги читателю, в тази литература ти ще намериш много ценни и актуални съвети за победоносен духовен живот.

Здравословен живот

В 1Сол. 5:23 ап. Павел пише: "... дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос...". Тялото не е вън от кръга на библейската вяра, а е съществена част от нея. Духът също е важна част от човешката личност. Под "дух" на човека разбираме съзнанието, съвестта и мисленето му. Душата е онази част от човешката природа, която се изявява чрез инстинкти, емоции, желания и импулси. Тялото, това е организмът на човека. Душата и тялото трябва да са под контрола на духа.

В 1Кор. 3:16,17 и 6:19,20 четем, че тялото е храм на Святия Дух. Лошите привички, развратът, пиянството и нездравословната храна правят тялото негодно за храм и човекът носи отговорност пред Бога за това.

Основният въпрос на здравния закон в Библията се отнася до храненето. В Бит.1:29 е описана райската диета. Тя беше от плодове и зърнени храни. След грехопадението настъпиха промени в човешкия организъм и към диетата трябваше да се прибавят и зеленчуците (Бит.3:18). След потопа Бог разреши месната храна по две причини: първо, поради липса на плодове, зърнени храни и зеленчуци, и второ, човекът бе станал наследствен грешник, покварен и вършеше зло. От милост към него Бог скъси човешкия живот, за да му се отнеме възможността да се школува в нечестието. Продължителността на живота след Потопа спадна от 900 на 175 години.

За да се намалят вредните последици от месото, Бог предписа три ограничения. Първото е за кръвта (Бит. 9:4). Кръвта служеше като жертвен елемент, с нея се правеше умилостивение и прощение на греховете. Днес знаем, че тя е вредна и тежко смилаема. Второто е за тлъстините (Лев. 3:16,17). Тях Бог също взе за жертвен елемент - те се изгаряха на олтара. Днес е установено, че мазнините спомагат да се повиши холестеролът в кръвта, което води до ранно развитие на атеросклероза. Мазнините са причинител и на много други болести. Третото ограничение е в подбора на животните - на "чисти" и "нечисти" (Левит 11 гл.). Това разделение е съществувало още преди потопа. Нека да го разгледаме:

Сухоземните животни. За да са "чисти", т.е. да могат да се ядат, те трябва да имат раздвоени копита и да преживят. Ако липсва един от тези белези, животното е нечисто. Затова заекът и свинята например са нечисти животни. Но това не означава само обредна нечистота. Днес например за свинското месо знаем, че е богато на хистамин и има решаваща роля при възпалителни процеси и алергични заболявания като астма, сенна хрема, копривна треска, гнойни циреи, абцеси на потните жлези, обриви на кожата. Съединителната тъкан на свинското месо е богато на сяра, което пък причинява ревматизъм и износване на ставните хрущяли. Месото на свинята също така съдържа много холестерин, който склерозира кръвоносните съдове. В белите й дробове са концентрирани възпалителите на епидемичния грип.

Водните животни. За да е "чиста", годна за храна, рибата трябва да има перки и люспи. За нечисти се смятат сомът, змиорката, паламудът, калканът. Към водните нечисти животни трябва да се прибавят още: мидите, раците, скаридите и жабите, защото и те са без люспи.

При птиците нечисти са грабливите птици и тези, които се хранят с мърша и риба.

Не всичко можем да обясним от здравна гледна точка, но Бог, Който е създал всичко, ни ограничава, не за да ни лиши от нещо добро, но за да ни предпази от заболявания.

В Лев. 11:44 Бог казва: "... бъдете святи, понеже Аз съм Свят." Не само храните могат да оскверняват човека и да увредят здравето му, но също напитките, опиатите и алкохолът. Библията е пълна с изказвания за злото, което нанася алкохолът (виж напр. Пр. 20:1; 23:29-33). Библията осъжда не само този, който пие, но и този който търгува и черпи другите с алкохол (Авакум 2:15). Тютюнът, кафето, английският (китайският) чай и всички наркотици унищожават човешкото здраве. Преяждането, било то и с полезна храна, също е грях и е много вредно.

В 1Кор. 10:31 е даден съвет, който да ръководи вярващите при избор на храна и питие: "И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава".

Библейско кръщение

В Христовото учение за спасението на човека обрядността е сведена до минимум. Има само два основни обряда - кръщението и причастието. Тук ще се запознаем с основите на библейското кръщение.

Преди да се възнесе, Исус подчерта необходимостта от кръщението (Марко 16:15,16). Първо, човек трябва да повярва, а после да се кръсти. Когато няма физическа възможност да се кръсти, например е тежко болен, кръщението може да не се извършва. Чрез искрена вяра и приемане на истината Бог ще го спаси. Като пример за това служи покаяният разбойник на кръста, който, въпреки, че не беше кръстен, получи Божието уверение, че ще бъде спасен (Лука 23:39-43).

Богочовекът Исус Христос е идеален образец за нас във всичко, също и в кръщението. Въпреки, че беше безгрешен, Той се кръсти, за да ни даде пример и в това, и ние трябва да следваме този пример (Мат. 3:13-15). Това е част от правдата, която Бог изисква от нас.

За значението на кръщението говори и факта, че при кръщението на Христос взеха участие и трите лица на Бога: Бог Син, Бог Отец със Своя глас от небето, а Св. Дух се спусна под формата на гълъб върху Исус (Мат. 3:16,17).

Кръщението е външен акт, чрез който един човек става член на Христовата църква (Деян. 2:41). То има своите предобрази в церемониалните умивания, описани в Моисеевото петокнижие. По-късно езичниците, които възприемали еврейската вяра, т.е. така наречените "прозелити", също са били кръщавани. Йоан Кръстител кръщавал с вода за покаяние (Мат. 3:11), което било преходен етап към Христовото кръщение със Св. Дух.

За да бъде един човек готов за кръщение са нужни три условия. Първо, да бъде основно запознат с истините на Св. Писание (Мат. 28:19,20). Второ, да се покае от греховете си и да започне нов живот (Деян. 2:38). И третото условие е искрена вяра в Спасителя (Марко 16:16 и Деян. 8:35-38).

Някои грешат, като смятат, че за да са достойни за кръщение, трябва да бъдат съвършени и с това винаги отлагат своето кръщение. Кръщението, обаче, не е край на духовното развитие, а само негово начало. То е един свещен договор между Бога и човека - човек обещава послушание на Бога, а Бог обещава че ще го спаси.

Тук е мястото да кажем, че практикуваното в някои християнски църкви детско кръщение няма библейско основание, защото горепосочените три условия са несъвместими с него. Едно пеленаче не може да бъде запознато с Христовото учение, не може да се покае и да повярва в Исус като личен Спасител. Първите исторически данни за детско кръщение произхождат едва от втората половина на II в.сл.Хр.

Какъв е смисълът на кръщението? Освен че е символ на духовно и нравствено очистване, ритуалът на кръщението има и по-дълбоко евангелско значение, представено от ап. Павел в Римл. 6:3-6.Тук апостолът казва, че кръщението е символично повторение на Христовата смърт, погребение и възкресение. Също така и вярващият трябва да "умре" за своите минали грехове, да бъде "погребан" във водния гроб и излизайки от водата да "възкръсне" за нов живот, съобразен с Божията воля.

Съгласно Божието Слово единственият правилен начин за възпоменаване смъртта и възкресението на Исус е кръщението, и това възпоменание би трябвало да става един път в живота на човека. Православните християни празнуват всяка година възкресението, но това няма подкрепата на Библията.

Какъв е правилният начин за извършване на кръщението? В християнския свят се практикуват три вида кръщение: с поръсване, чрез поливане и чрез потапяне. Само последният начин е библейският - Йоан 3:23. Многото вода, за която се говори в този стих, недвусмислено посочва, че трябва да се извърши цялостно потапяне или, както казва символично апостолът, "погребване" на старото ни естество.

Може ли да се извърши повторно кръщение? Ако някой не е кръстен според библейското предписание или е нарушил библейските принципи на живот и така е отпаднал от вярата, тогава се налага повторно кръщение.

Денят на кръщението е светъл ден, в който поемаме добрият път към вечно спасение и безсмъртие.

Светопричастна служба

Както кръщението, така и причастието са обряди, с които се възпоменават някои събития от живота на Христос. Когато настъпи краят на Неговата земна служба, Исус събра Своите ученици, за да отпразнуват заедно празника Пасха. По време на яденето на пасхалното агне, което символизираше Исус и Неговата жертва за прощение на греховете на хората, Той учреди Причастието (Господната вечеря).

Но преди това Христос учреди ритуал, предхождащ Причастието. В старо време в Ориента е имало обичай един от слугите да умие нозете на госта. Тогава хората носели сандали или ходели боси. Исус и учениците били сами. Нямало слуга и един от тях трябвало да умие нозете на останалите, но преди това те се препирали кой е най